— Точно така — кимна Ватаро Таки. — По всичко личи, че Търнър…
— Не го наричайте с това име, моля ви! — прекъсна го рязко Филип.
— Добре. По всичко личи, че Карск е убиецът на полковник Силвърс.
— Само едно не ми е ясно — тежко въздъхна Филип. — Защо Козо Шина, ръководител на такава подчертано реакционна общност като Джибан, се е свързал със съветски агент?
— Обяснението е просто — отвърна Ватаро Таки. — Козо Шина е сърцето и душата на Джибан. Тайната организация е негово творение, същевременно Шина се огражда с нещо като философски култ. Той вижда капитализма — по-точно американския капитализъм с неговия подчертан уклон към свободната инициатива — като главна заплаха за японския начин на живот. Защото тук, в тази страна, съществува традиционното обединение на народа, всичко се върши в името на народа и в името на Императора. Индивидът не представлява нищо… В това отношение, поне временно, съветският начин на мислене е близък до японския… И Шина решава да се възползва от този факт. Руснаците мога да бъдат могъщи съюзници.
— И опасни врагове — добави Филип, пред очите му плуваше лицето на Търнър-Карск. — На практика Евгений Карск е безскрупулен убиец, никой не знае на какво още е способен той… — После изведнъж си спомни за бегло познатия силует със сабята, появил се предишната нощ на стадиона за „сумо“. — Господи Карск е присъствал на ослепяването на Мичико!
— Сега вашите най-опасни врагове са Евгений Карск и Козо Шина — тихо промълви Ватаро.
— Защо? — учудено го погледна Филип. — Карск наистина ме познава, но Шина никога не ме е виждал.
— До снощи вероятно е било така — въздъхна Ватаро. — Но битката на арената за „сумо“ промени всичко. По време на бягството си вие убихте един човек, нали така, Дос-сан? Този човек е бил синът на Козо Шина!
— Исусе! — тихо възкликна Филип.
— Имаме късмет, че Дзен Годо е мъртъв, нали? — вдигна глава Ватаро. — Иначе Мичико вече нямаше да е сред живите. С изключение на вас и нея, никой на този свят не може да направи връзка между Дзен Годо и Ватаро Таки!
Козо Шина е мой смъртен враг, Дос-сан. А сега вече и ваш… Един могъщ враг, който, за съжаление е влязъл в съюз с Евгений Карск… И сега ние имаме двама опасни врагове. Ясно е, че именно Шина и Карск са в основата на сложен план за трайно блокиране дейността на ЦРГ. Имам чувството, че неприятностите ни с Евгений Карск тепърва предстоят, Дос-сан…
— Ако преди това не го открия и не забия един куршум между очите му! — твърдо отвърна Филип.
— Ако го загубя, ще сложа край на живота си!
— Не говори глупости!
— Наистина мисля така! — промълви Мичико, все още объркана от факта, че баща й знае всичко за отношенията й с Филип. Как е успял да разбере? Нали вземаха всички предпазни мерки?
— Ако действително мислиш така, значи си едно глупаво момиче — поклати глава Ватаро Таки.
— Не е глупаво да зная какво искам! От какво имам нужда в този живот!
Той объркано я погледна.
— Какво искаш ТИ… От какво се нуждаеш ТИ… Нима не разбираш, че това няма никакво значение? — беше облечен в модерен европейски костюм, с пригладена коса и добре поддържани ръце. Истински представител на новото време, на новата ера на Япония. — Важни са нуждите на семейството и толкоз!
— Той ще напусне жена си и ще дойде при мен — поклати глава Мичико. — Сигурна съм в това!
— Това, което може да стори Филип Дос, също няма никакво значение! — остро отвърна Ватаро, но душата му се гърчеше от мъка при вида на бледото лице на Мичико, увито в дебел пласт бинтове. С усилие потисна желанието си да заплаче. Не бива да показва слабостта си, само така ще съумее да вдъхне сила и на собствената си дъщеря. Знаеше, че тя ще рухне и при най-лекия признак на състрадание. — Нима забрави собствените си задължения? — остро продължи той. — Помисли ли за Нобуо? И без това рядко му отделяш от времето си, сега остава само да го унижиш до крайност!
— Татко, аз никога не съм обичала Нобуо! И ти прекрасно го знаеше, когато уговори нашия брак с неговото семейство…
— Това е най-доброто решение, което някога съм вземал — твърдо отвърна той. — Фамилията Ямамото беше най-верният ми съюзник в онези тежки времена и до днес е напълно лоялна към мен… За разлика от собствената ми дъщеря, която очевидно не изпитва кой знае какви синовни чувства… Я ми кажи какво би помислила майка ти за поведението, което демонстрираш? Радвам се, че не е сред нас, за да те види…