Била станала толкова могъща, че заплашвала водачеството на организираната престъпност в Североизточните щати. Поради тази причина водещите фигури от подземния свят били поискали среща с хората, отговарящи за операциите в Карлайл. Ключът към тях било лице или група, наречена „Нимрод“.
Целта на срещата, доколкото можело да се определи, била да се постигне изглаждане на отношенията между Нимрод и повелителите на престъпността, които се чувствували застрашени от необикновеното му разрастване. На срещата щели да присъстват десетина знайни и незнайни престъпници от щатите на Нова Англия.
— Мистър Кресъл — обърна се Лоринг към декана на Карлайл, но се поколеба. — Предполагам, че имате списъци на студенти, служители и технически персонал — хора, за които знаете или имате причини да подозирате, че се занимават с наркотици. Известно ми е, че повечето колежи имат такива списъци.
— Няма да отговоря на този въпрос.
— Което, разбира се, ми дава нужния отговор — отбеляза Лоринг кротко, дори със съчувствие.
— Нищо подобно! Хората от вашия занаят имат навика да допускат онова, в което им се иска да вярват.
— Добре, приемам укора. Но дори да бяхте казали „да“, целта ми не е да питам за тях. По-скоро целях да ви подскажа, че ние имаме такъв списък. Исках да го знаете.
Сам Кресъл разбра, че се е хванал на въдицата, а искреността на Лоринг го ядоса още повече.
— Не се и съмнявам.
— От само себе си се разбира, че нямаме нищо против да ви предоставим екземпляр.
— Не е необходимо.
— Много си твърдоглав, Сам — обади се Матлок. — Защо се правиш на щраус?
Преди Кресъл да успее да отговори, Лоринг рече:
— Деканът знае, че може да промени решението си. Вече се разбрахме, че в Карлайл няма криза. Учудващо е колко хора чакат покривът да се срути над главите им, преди да повикат за помощ. Или да я приемат.
— Но склонността на вашата организация да превръща трудните положения в бедствие е всеизвестна — парира го враждебно Сам.
— Допускали сме грешки, не отричам.
— След като разполагате с имена — продължи Сам, — защо не се заемете с тях? Нас оставете на мира, сами си вършете черната работа. Правете арести, предявявайте обвинения. Не се опитвайте да прехвърлите работата си на нашите плещи.
— Ние и не целим това… Пък и повечето от доказателствата ни нямат юридическа сила.
— И на мен ми хрумна същото — вметна Сам.
— А какво печелим? Какво ще спечелите вие? — Лоринг се наклони напред, без да отмества поглед от очите на Сам. — Арестуваме неколкостотин наркомани и дребни пласьори. Не разбирате ли, че това не решава проблемите?
— Което ни отвежда до онова, което искате, нали? — Матлок се облегна на стола, загледан внимателно в настойчивия държавен служител.
— Да — отвърна Лоринг меко. — Ние искаме Нимрод. Искаме да знаем къде ще се състои срещата на десети май. Тя може да е навсякъде в радиус от петдесет до сто километра. Искаме да сме подготвени за нея. Искаме да пречупим гръбнака на операция „Нимрод“ поради причини, които се простират далече извън университета в Карлайл. Наред с наркотиците.
— Но по какъв начин? — попита Джеймс Матлок.
— Доктор Сийлфонт го каза. Проникване… Професор Матлок, вие сте известен като човек, който изключително лесно се приспособява към средата си. Добре ви приемат в най-различни, дори противоречащи си групи както във факултета, така и сред студентите. Ние имаме имената, а вие лесно се приспособявате. — Лоринг посегна към чантата и извади срязаната страница зацапана хартия. — Някъде там, навън, е информацията, която ни е нужна. Някъде съществува човек, който има такъв документ и знае онова, което трябва да знаем ние.
Джеймс Барбър Матлок седеше неподвижно на стола, загледан в държавния служител. Нито Лоринг, нито Кресъл бяха сигурни какво мисли той, но и двамата се досещаха. Ако мислите можеха да се чуват, в стаята щеше да цари пълно съгласие. Мисълта на Джеймс Матлок се беше върнала три, почти четири години назад. Спомняше си русокосото, деветнайсетгодишно момче. Не много зряло за възрастта си може би, но иначе добро и мило. Момче с проблеми. Откриха го по същия начин, както бяха намирали хиляди като него в големи и малки градове на страната. Други времена, други нимродовци.
Дейвид, братът на Джеймс Матлок, беше забил иглата в дясната си ръка и си бе инжектирал трийсет милиграма от бялата течност. В малка платноходка, в тихите води на залива на нос Код. Лодчицата беше заседнала в скалите близо до брега. Когато го открили, братът на Джеймс Матлок бил мъртъв.