— Вие сте добър човек. Може би неудачник, но упорит. Ще ви помогнем. Няма да ви отнемем надеждата. Съгласен ли си, Адам?
— Да.
Дюнойс стана от креслото и се приближи към Матлок.
— Чували сте баналната фраза, че политиците са продажен народ. И обратно, практическите цели често водят до сключването на странни политически съюзи. Историята търпи това… Този Нимрод ни е нужен не по-малко, отколкото на вас. Както и мафиозите, с които се опитва да сключи примирие. Тези хищници вредят на децата. Трябва да им дадем урок. Урок, който да вдъхне ужас у други нимродовци, у други мафиози… Ще получите помощ, но при едно условие.
— А именно?
— Ще ни оставите ние да се разправим с Нимрод и останалите.
Не вярваме на вашите съдии и съдебни заседатели. Съдилищата ви са корумпирани, законите ви не са нищо повече от финансови машинации… Хвърлят наркоманите в затвора, а богатите гангстери обжалват присъдите… Не, ликвидацията ще оставите на нас.
— Не ме интересува. Правете каквото искате
— Това, че не ви интересува, не е достатъчно. Искаме нещо повече. Гаранция.
— Каква гаранция мога да ви дам?
— Вашето мълчание. Нищо не знаете за нас. Ще вземем корсиканския документ, по някакъв начин ще открием къде ще се проведе конференцията и ще участвуваме в нея. Ще извлечем от дневника каквото ни трябва — впрочем това се прави в момента… Но вашето мълчание е от голяма важност. Ще ви помогнем сега, по-точно ще направим каквото можем, но вие не трябва никога да споменавате за нашето участие. Каквото и да се случи, вие не бива, пряко или косвено, да намеквате за него. Ако го направите, ще убием и вас, и момичето. Разбрано ли е?
— Да.
— Значи се спогодихме?
— Да.
— Благодаря — каза Дюнойс и се усмихна.
Трийсет и трета глава
Докато Джулиан Дюнойс изреждаше условията и формулираше стратегията, на Матлок му стана ясно защо черните го бяха търсили така усилено и защо Дюнойс бе готов да му помогне. Той, Матлок, разполагаше с информацията, от която се нуждаеха. С кого се беше срещал във и извън университета. Имената на правителствените агенти и къде действуват. Как се осъществява връзката.
С други думи, от кого трябваше да се пази Джулиан Дюнойс при нападението си срещу Нимрод.
— Трябва да отбележа, че сте били рядко неподготвен за всякакви непредвидени обстоятелства — каза Дюнойс. — И много небрежен.
— И на мен това ми мина през ума. Но смятам, че вината не е само моя.
— Така е!
Дюнойс се засмя, след него и Уилямс. Тримата мъже не бяха напускали стаята без прозорци. Донесоха им масичка за карти и няколко бележника с жълти листа. Дюнойс записваше всяка дума, произнесена от Матлок. Проверяваше вярно ли са написани имената, точни ли са адресите — професионалистът си личеше. За кой ли път Матлок изпита чувство за малоценност, което се беше появило и при разговора му с Грийнбърг.
Дюнойс захвана с кламер няколко страници и започна да пише в нов бележник.
— Защо? — попита Матлок.
— Ще бъдат размножени на копирната машина. Информацията ще бъде изпратена в кантората ми в Ню Йорк… Както и фотокопия от всяка страница от дневника на професор Херън.
— Май не си губите времето.
— Прав сте.
— Това е всичко, което мога да ви съобщя. Какво ще правим сега? Какво ще правя аз? Не крия, че ме е страх. Не смея дори да си представя какво може да й се случи.
— Нищо няма да й се случи. Вярвайте ми. В момента вашата мис Балантайн е в безопасност, все едно че е в обятията на майка си. Или във вашите. Тя е примамката, не вие. Примамката трябва да се пази свежа и неповредена. Защото това, което искат, е у вас. Без него са загубени.
— Тогава да им направим предложение. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Не се тревожете. Ще го направим. Но трябва да внимаваме, да държим сметка за всички обстоятелства. Разбрахме се, че засега имаме две възможности. Първата е самият Кресъл. Лична среща. Втората е чрез полицията, която ще уведоми Нимрод.
— Но защо да използуваме полицията?
— Само изброявам възможностите… Защо чрез полицията ли? И аз не знам. Знам само, че в дневника на Херън пише ясно — Нимрод е бил сменян в миналото. Сегашният Нимрод е трети поред.
— Да. Първият се казвал Ортън и бил от канцеларията на вицегубернатора. Вторият — Артър Лейтона, бил строител. Третият очевидно е Кресъл. Какво имате предвид?
— Просто размишлявам. Човекът, който заема поста на Нимрод, има голяма власт. Следователно тя върви с поста, а не с човека. А човекът може да използува поста както поиска.
— Но постът — намеси се Уилямс, — се дава и отнема. Нимрод няма последната дума.