— Точно така. Следователно може би ще е от полза за Матлок, ако разпространим слуха, че оръжието е у него. Че Кресъл-Нимрод трябва да внимава. За общото благо.
— Това не означава ли, че по следите ми ще се впуснат повече хора?
— Възможно е. От друга страна, не е изключено цял легион разтревожени престъпници да се хвърли да ви охранява. Докато не изчезне заплахата, която създавате. Никой от тях няма да действува грубо, докато заплахата не бъде отстранена. Никой няма да позволи на Нимрод да действува грубо.
Матлок запали цигара, заслушан напрегнато.
— Значи целите частично да откъснете Нимрод от собствената му организация?
Дюнойс щракна с пръстите на двете си ръце като с кастанети и се усмихна.
— Бързо схващате. Това е първият урок на метежниците. Една от главните цели на проникването сред противника. Разделяй! Разделяй!
Вратата се отвори, влезе развълнуван негър и без да каже дума, подаде на Дюнойс някаква бележка. Дюнойс я прочете и затвори очи за няколко секунди. Така изразяваше силна тревога. Благодари спокойно на вестоносеца и вежливо го освободи. Погледна Матлок, но даде бележката на Уилямс.
— Нашата стратегия може и да има исторически прецеденти, но сега за нас те са празни думи. Кресъл и жена му са мъртви. Доктор Сийлфонт е отвлечен от дома си под охрана. Откарали са го с карлайлска полицейска кола.
— Какво? Кресъл! Не вярвам! Не е вярно!
— За съжаление е вярно. Нашите докладват, че двата трупа са били изнесени преди петнайсет минути. Убийство и самоубийство. Естествено. Много удобно.
— О, Боже! О, Боже господи! Аз съм виновен! Аз съм виновен! Аз ги принудих да го извършат! Аз ги принудих! Сийлфонт! Къде са го отвлекли?
— Не знам. Нашите братя, които са наблюдавали къщата, не са посмели да проследят полицейската кола.
Матлок изгуби дар слово. Страхът отново го скова. Рухна в леглото неподвижен, с невиждащ поглед. Задушаваше го чувство за безпомощност, за поражение. Беше причинил толкова болка, толкова смърт.
— Това е сериозно усложнение — рече Дюнойс, подпрял лакти на масичката. — Нимрод унищожи единствената ви връзка. По този начин той отговори на жизненоважен въпрос, предотврати огромна наша грешка — говоря за Кресъл, разбира се. Въпреки всичко, ако погледнем под друг ъгъл, Нимрод намали възможностите. Сега нямаме избор! Трябва да действуваме чрез личната му армия, карлайлската полиция.
Матлок гледаше онемял Джулиан Дюнойс.
— Това ли е всичко, на което сте способен? Да седите и хладнокръвно да обсъждате следващия си ход?… Кресъл е мъртъв. Жена му е мъртва. Ейдриън Сийлфонт вероятно вече е убит. Те бяха мои приятели!
— Моите съчувствия, но разрешете ми да бъда честен — не съжалявам за загубата и на тримата. Откровено казано, Ейдриън Сийлфонт е единствената истинска загуба — с него можеше да се работи, имаше блестящ ум, но няма да седна да го оплаквам. Хиляди наши хора умират в бордеите всеки месец. За тях съм готов да скърбя… Както и да е, да се върнем на въпроса. Трябва да установите контакт чрез полицията.
— Точно тук грешите! — Матлок усети внезапен прилив на сили. — Имам избор… Рано тази сутрин Грийнбърг е отпътувал от Западна Вирджиния. Вече трябва да е във Вашингтон. Имам телефон в Ню Йорк, чрез който ще ме свържат с него. Ще потърся Грийнбърг.
Беше направил достатъчно бели, достатъчно скръб бе причинил. Не можеше да рискува живота на Пат. Не беше способен на това.
Дюнойс свали ръце от масичката и се облегна на стола, загледан в Матлок.
— Преди малко казах, че сте схватлив ученик. Ще променя мнението си. Умен сте, но лекомислен. Няма да търсите Грийнбърг. Той не влиза в нашето споразумение, а вие няма да го нарушавате. Ще продължим, както се договорихме, или ви чака наказанието, за което споменах.
— По дяволите, не ме заплашвайте! Писнало ми е от заплахи!
Матлок се изправи. Дюнойс бръкна в джоба на сакото си и извади оръжие — черния пистолет, който Матлок взе от мъртвеца на склона на източното дефиле. Дюнойс също се изправи.
— В медицинското заключение без съмнение ще пише, че смъртта е настъпила призори.
— За Бога! Момичето е в ръцете на убийци!
— Вие също — спокойно произнесе Дюнойс. — Не го ли разбирате? Нашите мотиви са други, но не се заблуждавайте. Ние сме убийци. Нямаме друг избор.
— Няма да посмеете да стигнете дотам!
— Ще посмеем. Ще стигнем и много по-далече. Ще подхвърлим трупа ви пред полицейския участък с бележка, забодена на окървавената ви риза. Ще изискаме смъртта на момичето преди започването на каквито и да било преговори. Ония охотно ще се съгласят, понеже и те като нас не могат да рискуват да я оставят жива. След като и тя умре, гигантите ще отпочнат битката.