— Каква именно?
— Трето лице.
Матлок ще каже на човека от карлайлската полиция, че е написал подробно изявление за дейността на Нимрод, за дневника на Херън, с всички имена и прочие. Това изявление било запечатано в плик и предадено на приятел. Ще бъде изпратено в Министерството на правосъдието в десет сутринта, ако от Матлок не постъпят други указания.
— Вторият етап също зависи от убедителността ви, но вече от друг тип убедителност. Наблюдавали ли сте животно в клетка, когато ловците внезапно отворят вратата й? То е нащрек, подозрително е, предпазливо приближава към изхода. Такъв трябва да бъде и нашият беглец. Това ще се очаква от него. През изминалата седмица бяхте много изобретателен. По логиката на нещата вече трябваше да сте мъртъв, но оцеляхте. Трябва да продължите да проявявате тази изобретателност.
— Разбирам.
Последният етап беше разработен от Джулиан Дюнойс и трябваш е да гарантира, доколкото беше възможно при дадените условия, освобождаването на момичето и безопасността на Матлок. Той трябваше да се обади за трети и последен път на връзката с Нимрод. Разговорът щеше да уточни мястото и времето на срещата.
Когато му кажеха и двете, трябваше да приеме без колебание. В началото.
Но секунди по-късно, на пръв поглед без причина, обзет от паника и истерия, трябваше да отхвърли избора на Нимрод. Не времето, а мястото на срещата.
Трябваше да се колебае, да пелтечи, да се държи колкото може по-неразумно. После изведнъж щеше да назове ново място, по свой избор. Като че ли току-що му е хрумнало. Тогава щеше да напомни за съществуването на мнимото изявление, което мнимият му приятел щял да изпрати във Вашингтон в десет сутринта. След това трябваше да затвори телефона, без да слуша какво му отговарят.
— Най-важното в този трети етап е вашата паника. Нимрод трябва да се убеди, че вече ви ръководят примитивни инстинкти. Срещата всеки момент ще се осъществи. Вие се мятате, гърчите, издигате бариери, за да не се хванете в мрежата му, ако такава съществува. Във вашата истерия вие сте опасен за него, както ранената кобра е смъртоносна за тигъра. Защото вече няма здрав разум, само инстинкт за оцеляване. Тогава той ще трябва да се срещне с вас и да доведе момичето. Разбира се, ще се яви с дворцовата си стража. Намеренията му няма да са се променили. Ще вземе дневника, може би ще обсъди по-нататъшното ви устройване, но щом научи, че писмено изявление няма и приятелят, който трябва да го изпрати, не съществува, ще се опита да убие и двама ви… Нито едно от намеренията му обаче няма да се изпълни. Защото ще го чакаме ние.
— Как? Как ще го чакате?
— С моята собствена дворцова стража… Сега ние с вас ще изберем мястото на срещата. Трябва да е в район, който добре познавате и често посещавате. Да не е далече, защото се предполага, че сте без кола. Да е уединено, защото ви търси законът. И все пак достъпно, защото трябва да се придвижите бързо, най-вероятно по черни пътища.
— Вие описахте «гнездото на Херън». Дома на Херън.
— Може би, но не ни върши работа. Психологически не е издържан. Ще се наруши линията на поведение на беглеца. «Гнездото на Херън» е източник на неговия страх. Не би се върнал там… Трябва ни друго място.
Обади се Уилямс. Беше все още несигурен, все още нащрек — явно се страхуваше да се свърже окончателно със света на Дюнойс.
— Мисля, че може би…
— Какво, брат Уилямс? Какво мислиш?
— Професор Матлок често обядва в ресторант «Чешърската котка».
Матлок рязко обърна глава към черния радикал. — И вие ли? И вие ли сте ме следили?
— Доста често. Самите ние не посещаваме такива места. Ще бием много на очи.
— Продължавай, братко — намеси се Дюнойс. — «Чешърската котка» е на шест километра от Карлайл, малко встрани от шосето, но може да се стигне и по няколко черни пътища. Около ресторанта има дворчета и градинки, в които се обядва през лятото. Зад тях е гора.
— Сега там има ли някой?
— Струва ми се, че само нощен пазач. Не отварят преди един часа. Едва ли чистачките и готвачите се появяват там преди девет и половина десет.
— Отлично. — Дюнойс погледна часовника си. — Сега е пет и десет. Да кажем, че ще осъществяваме операцията на етапи с интервали от по петнайсет минути. Още двайсет минути път, значи към шест и петнайсет. За непредвидени случаи — шест и половина. Ще направим срещата в седем. Зад «Чешърската котка». Вземи бележника, братко. Аз ще вдигна хората.
Уилямс стана от стола и тръгна към вратата. Обърна се и каза на Дюнойс:
— Няма ли да промените решението си? Няма ли да ми разрешите да дойда с вас?
Дюнойс дори не вдигна поглед. Отвърна сухо: — Не ми досаждай. Трябва да обмисля толкова неща. Уилямс бързо напусна стаята.