Вторият разговор мина по-леко, въпреки че не беше ясно дали това е предимство. Матлок наблегна на мнимото изявление, което щяло да бъде изпратено в десет сутринта. Натискът оказа въздействие и той въздъхна с облекчение. Сега началникът на полицията беше уплашен и не си правеше труда да го скрие. Да не би личната армия на Нимрод да започва да се разпада? Може би «войните» вече си представяха собствените стомаси, надупчени от артилерията на противника. Следователно военачалниците трябваше да са по-нащрек, по-чувствителни към опасността.
Дотича до чакащия го автомобил. Беше стар буик, износен, очукан, с нищо незабележителен. Вътрешността му обаче не съответствуваше на външността. Беше оборудван като танк. Под таблото имаше мощна радиостанция, стъклата на прозорците бяха дебели най-малко един сантиметър и Матлок се досети, че не може да ги пробие куршум. Към вратите бяха прикрепени мощни пушки с къси дула, а корпусът на колата беше изпъстрен с амбразури, в момента закрити с гумени клапани. Звукът на мотора веднага впечатли Матлок. Не беше чувал такъв мощен двигател.
Движеха се след автомобил, който караше с умерена скорост, а зад тях следваше друга кола. Дюнойс не се беше шегувал, когато каза, че ще пазят всички флангове. Наистина бе професионалист.
Но като се сетеше каква е професията му, Матлок отново започваше да се тревожи.
„…Ще напусна тази проклета страна, господине…“ — припомни си пак той.
Дотам ли бяха стигнали?
И още: „…Мислите, че има някаква разлика?… Това е мини-Америка!… Работи в духа на големите компании, човече!“ Страната е болна. Къде е лекарството? — Стигнахме. Етап номер три.
Негърът, който командуваше операцията, го потупа леко по ръката, като се усмихваше насърчително. Матлок излезе от колата. Бяха на шосето, на юг от Карлайл. Предната кола продължи още стотина метра и паркира встрани от пътя с угасени фарове. Автомобилът зад тях стори същото.
Пред Матлок имаше две алуминиеви телефонни кабини, поставени върху бетонна основа. Вторият негър отиде при дясната кабина, отвори вратата, с което запали мъждива лампичка на тавана, отмести стъкления глобус, развинти крушката и кабината отново потъна в мрак. Матлок беше поразен и приятно учуден от начина, по който негърът гигант угаси светлината. Щеше да е много по-лесно и бързо просто да счупи стъклото.
Целта на третия и последен разговор, според инструкциите на Дюнойс, беше да се отхвърли определеното от Нимрод място за среща. Да се отхвърли по такъв начин, че Нимрод да няма избор и да приеме предложения от паникьосания Матлок вариант „Чешърската котка“.
Гласът на полицая прозвуча напрегнато:
— Нашият общ приятел разбра вашата тревога, Матлок. И той би се чувствувал така на ваше място. Ще доведе момичето на среща с вас при южния вход на стадиона, вляво от задните трибуни. Стадионът е малък, недалече от гимнастическата зала и общежитията. Има нощни пазачи, нищо лошо няма да ви се случи…
— Добре. Добре, не възразявам. — Матлок правеше всичко възможно в гласа му да звучи едва сдържана истерия, да постави основите на отказа, който щеше да последва. — Наоколо има хора, ако някой от вас опита нещо, ще крещя до припадък! Ще видите!
— Разбира се. Но няма да се наложи. Никой не иска да ви стори зло. Това е просто замяна, така нареди да ви кажа нашият приятел. Той се възхищава от вас…
— А как мога да съм сигурен, че ще доведе Пат? Трябва да съм сигурен.
— Нали ви казах, Матлок — това е замяна. — Гласът беше мазен, но в него се прокрадваше нотка на отчаяние. „Кобрата“ на Дюнойс се държеше непредсказуемо. — Най-обикновена замяна. Не забравяйте, че нашият приятел има нужда от онова, което сте намерили.
— Не съм забравил. — Мисълта на Матлок препускаше бясно. Разбра, че трябва да продължи с истерията, със своята непредсказуемост. И да промени мястото, да го промени така, че да не го заподозрат. Ако Нимрод стане подозрителен, Дюнойс ще осъди Пат на смърт. — А вие кажете на нашия приятел да не забравя, че съм написал показания и те са в плик, адресиран до Вашингтон!
— Той знае, за Бога! Искам да кажа… разтревожен е, разбирате какво искам да кажа. Значи ще се видим на игрището, нали? След един час.
Сега беше моментът. Може би нямаше да има друг.
— Не! Почакайте малко… Няма да ида в градчето! То се наблюдава от агенти на Вашингон! Те са навсякъде! Ще ме арестуват!
— Няма, няма…
— Откъде, по дяволите, знаете?
— Там няма никой. Всичко е наред. Успокойте се, моля ви. — Лесно ви е да говорите, а мен питате ли ме? Не, аз ще ви кажа къде…