— Но не е бил достатъчно бърз.
— За Бога, какво общо има това с нас? Какво отношение може да има към университета? Кресъл почти крещеше.
— Ако мистър Матлок иска да продължи, смъртта на Лоринг ще бъде оповестена като убийство в престъпния свят. Компрометиран адвокат, може би куриер, нежелателни клиенти. Мафиотският шеф и докторът ще бъдат привлечени под отговорност, те са без значение. Димната завеса е толкова плътна, че всички ще се объркат. Дори убийците. Матлок ще бъде забравен. Ще стане точно така, няма да е за пръв път.
Кресъл изглеждаше учуден от уверената словоохотливост на Грийнбърг, от сигурността и спокойния му професионализъм.
— Не говорите ли твърде бързо? — Много съм интелигентен.
Матлок не можа да сдържи усмивката си. Грийнбърг му харесваше дори при тези тежки, смущаващи обстоятелства, а може би именно поради тях. Имаше богат речник и бърз ум. Наистина беше интелигентен.
— А ако Джим реши да се откаже?
Грийнбърг сви рамене.
— Не обичам да си хабя думите. Нека чуем първо него. И двамата загледаха Матлок.
— Страхувам се, че няма да се откажа, Сам. Все още съм замесен.
— Не говориш сериозно! Та онзи човек беше убит! — Знам. Нали аз го открих.
Кресъл сложи длан върху рамото на Матлок. Жестът беше приятелски.
— Не съм истеричен пастир, който трепери над стадото си. Загрижен съм. Изплашен съм. Виждам как поставят човек в положение, с което не може да се справи.
— Това е субективно — благо се намеси Грийнбърг. — И ние сме разтревожени. Ако смятахме, че той е без шансове, нямаше да се обърнем към него.
— Мисля, че щяхте да се обърнете въпреки това — каза Кресъл. — Нито за минута не вярвам, че подобна пречка би ви спряла. Твърде лесно използувате думата „маловажен“, мистър Грийнбърг. Твърде лесно.
— Жалко, че мислите така. Защото аз не мисля. Ние не… Не съм подробно осведомен, Кресъл, но вие не трябваше ли да сте свръзка? Ако е така, предлагам ви да се оттеглите. Ще възложим работата на друг.
— И да ви разчистя пътя? Да ви оставя да вилнеете из университета? И дума да не става!
— Тогава ще работим заедно. Колкото и да е неприятно и за двама ни… Вие сте враждебно настроен, може би това е добре. Ще ме държите нащрек. Твърде много протестирате.
Матлок се учуди на изявлението му. Да се създаде антагонистична коалиция беше едно, а да се хвърлят прикрити обвинения — съвсем друго.
— Обяснете ми какво имате предвид — каза Кресъл с почервеняло от гняв лице.
Грийнбърг отговори с мек, разумен глас, който не съответствуваше на думите му:
— Я стига! Тази нощ аз загубих един добър приятел. Преди двайсет минути говорих с жена му. При такива условия не давам обяснения. В това отношение се различавам от началниците си. А сега млъкнете, докато ви пиша часовете за връзка и телефонните номера за спешни случаи. Ако не ги искате, вървете си.
Грийнбърг вдигна чантата от малката масичка и я отвори. Сам Кресъл, занемял, се приближи до него.
Матлок не можеше да откъсне очи от кожената чанта, която само преди няколко часа беше заключена за китката на мъртвеца. Знаеше, че смъртоносният кадрил започва. Първите му стъпки бяха съпроводени с насилие.
Щеше да взема решения, да се сблъсква с хора.
Шеста глава
Името под звънеца гласеше „Мистър и мисис Арчър Бийсън“. Матлок лесно се беше сдобил с покана за вечеря. Преподавателят по история Бийсън беше поласкан от интереса му по време на координирането на един семинар между техните два курса. Бийсън би се поласкал дори ако член на факултета със заслугите на Матлок го запиташе как е жена му в леглото (макар че положително мнозина нямаха нужда да питат). А тъй като Матлок очевидно беше мъж, Арчър Бийсън реши, че „пийване и хапване“ в присъствието на жена му, която щеше да се върти около тях с къса поличка, можеше да заздрави отношенията му с високоуважавания професор по английска литература.
Матлок чу задъхания вик от площадката на втория етаж:
— Една секунда!
Беше жената на Бийсън и произношението й, свръхизискано, прозвуча карикатурно. Матлок си я представи как трескаво се върти около чиниите с ордьоври — много необикновени ордьоври, всъщност тема за разговор, докато съпругът й дооформя рафтовете на библиотеката си и може би разхвърля по масите с обмислена небрежност няколко никому неизвестни книги така, че гостът непременно да ги забележи.
Матлок се попита дали тази двойка търси в момента къде да скрие малки таблетки с лизергинова киселина или капсули с метедрин.
Вратата се отвори и дребничката съпруга на Бийсън, облечена в очакваната къса поличка и прозрачна копринена блуза, се усмихна радушно: