— Съжалявам.
— Ти не си виновен. Казах ти, че е много изнервена. Все баща й е в главата. Ще я потърся вкъщи, щом Сам освободи телефона.
— Смешен човек. Казвам му за Херън, той, естествено, изпада в ужас, настоява да говори насаме със Сийлфонт, отива в спалнята и започва да крещи така, че сигурно се чува в Мексико.
Мисълта на Матлок бързо се върна към Херън.
— Неговата смърт, самоубийството му, ще бъде най-големият шок в университета за последните двайсет години. Хора като Лукас не умират. И положително не по този начин…
Сам знае ли, че аз съм бил у Лукас?
— Знае. Не можах да скрия това от него. Предадох му почти всичко, което ти ми разказа. Накратко, разбира се. Отказа да повярва.
— Не го упреквам. Не е за вярване. Какво ще правим сега?
— Ще чакаме. Пуснах докладна. Двама души от лабораторията по криминалистика вече са там. Извикахме и местната полиция.
При думата „полиция“ Матлок внезапно си спомни полицая в коридора на игрището за скуош, който отмина бързо, за да не го познаят. Беше разказал за случилото се на Грийнбърг, но той не можа да му даде никакво обяснение. Сега отново го попита:
— А какво става с полицая от корта?
— Засега поне обяснението е приемливо. Полицията в Карлайл има право три пъти седмично да ползува игрището. Това влиза в системата на взаимоотношенията между града и университета. Просто съвпадение.
— И ти го прие и се успокои?
— Казах „засега“. Проверяваме що за човек е. Досието му е безупречно.
— Той е расист и мерзавец.
— Може би ще те учудя, но това не е престъпление в тази страна. Спомни си закона за правата на човека.
Сам Кресъл излезе забързано от спалнята. Матлок забеляза, че е силно изплашен и се стресна — същото пепелносиво, безжизнено лице имаше Лукас Херън, преди да хукне към гората.
— Чух, че влезе — каза Кресъл. — Какво ще правим сега? Какво, по дяволите, ще правим?… Ейдриън не вярва на нито една дума от тази нелепа история! Аз също! Лукас Херън! Това е немислимо!
— Може би. Но е вярно.
— Защото ти го твърдиш! Откъде знаеш! Не си професионалист в тази област. Доколкото разбрах, Лукас е признал, че е помагал на някакъв студент наркоман.
— Той… те не са студенти.
— Ясно. — Кресъл млъкна за миг и погледна Матлок, после Грийнбърг. — В такъв случай настоявам да ми съобщите техните имена.
— Ще ги научите — спокойно му отвърна Грийнбърг. Продължавайте. Бих искал да чуя защо Матлок е сбъркал и защо историята е толкова нелепа и немислима.
— Защото Лукас Херън не е… не беше единственият преподавател, който се занимаваше с този проблем. Много от нас помагат с каквото могат!
— Не ви разбирам. — Грийнбърг се втренчи в Кресъл. — Е, добре, помагате. Но не се самоубивате, когато ваш колега научи за това.
Сам Кресъл свали очилата си и придоби замислен, тревожен вид.
— Има още нещо, за което дори не подозирате. От известно време го знам, но Сийлфонт е най-много в течение… Лукас Херън беше много болен. Миналото лято му отстраниха единия бъбрек. Но и другият беше поразен от рак и той го знаеше. Болките са били непоносими. Оставаше му малко да живее.
Грийнбърг наблюдаваше внимателно Кресъл, докато той си слагаше очилата. Матлок се наведе и угаси цигарата в пепелника на ниската масичка. Накрая Грийнбърг попита:
— Значи предполагате, че няма връзка между самоубийството на Херън и срещата му с Матлок днес следобед?
— Нищо не предполагам. Сигурен съм, че връзка съществува. Но вие не познавахте Лукас Херън. Целият му живот бе посветен на университета. Обичаше го повече, отколкото може да се обича жена или дете. Сигурен съм, че Джим ви го е казал. Ако внезапно е осъзнал, че този негов свят ще бъде разрушен, ще се разпадне на части, това би му причинило по-голяма болка от физическите страдания. Има ли по-подходящ момент да се самоубие?
— Дявол да те вземе! — избухна Матлок. — Твърдиш, че аз съм го убил!
— Може би — тихо отвърна Кресъл. — Не съм се замислял по въпроса. Нито пък Ейдриън.
— Но ти го каза! Каза, че съм отишъл там пиян и съм го убил! Все едно, че аз съм му прерязал вените!…
Кресъл заговори кротко:
— Не съм казал, че си бил пиян. Казах само, че си любител, а не професионалист. Любител, изпълнен с добри намерения. Смятам, че Грийнбърг ме разбра.
Джейсън Грийнбърг погледна Матлок.
— Има стара словашка поговорка „Когато старците се самоубиват, градовете умират“.
Внезапен телефонен звън прониза въздуха. И тримата мъже трепнаха. Обади се Матлок, после се обърна към Грийнбърг: — За теб е.