— Как сте? Здрасти, Сам. — Последните думи Матлок отправи към третия присъствуващ — Самюъл Кресъл, декан на колежите в Карлайл.
— Здравей, Джим.
— Вече сме се срещали някъде, нали? — попита Матлок, без да сваля очи от Лоринг. — Мъча се да се сетя кога.
— Ще ме поставите в неудобно положение, ако успеете.
— Не се и съмнявам — засмя се Кресъл със своя язвителен, леко обиден хумор.
Матлок харесваше и Кресъл — нетолкова заради самия него, а защото бе запознат с трудностите в работата му и с всичко, с което трябваше да се бори.
— Какво искаш да кажеш, Сам?
— Аз ще ви отговоря — намеси се Ейдриън Сийлфонт. — Мистър Лоринг работи в Министерството на правосъдието. Съгласих се да уредя тази среща между вас тримата, но не съм съгласен с това, за което току-що намекнаха Сам и мистър Лоринг. Очевидно мистър Лоринг е сметнал за уместно да ви държи… как се казва… под наблюдение. Изказах най-сериозни възражения.
Сийлфонт погледна Лоринг в очите.
— Държали сте ме под какво? — попита Матлок тихо.
— Извинете — заговори Лоринг. — Това си е мое съображение и няма нищо общо с работата.
— Вие сте пътникът от „Чешърската котка“.
— Какво? — учуди се Сам Кресъл. — Човекът с вестника.
— Точно така. Разбрах, че ме забелязахте днес следобед. Мислех, че ще ме познаете от пръв поглед. Не знаех, че приличам на пътник от влак.
— Заради вестника. Нарекохме ви „разярен баща“.
— Понякога съм такъв, но рядко. Все пак дъщеря ми е само на седем години.
— Предлагам да започваме — обади се Сийлфонт. — Между другото, Джеймс, радвам се, че реагираш с такова разбиране.
— Естествената ми реакция е на любопитство. И на доза страх. Да ви кажа честно, изплашен съм до смърт. — Матлок се усмихна неуверено. — За какво става дума?
— Нека си пийнем, докато говорим. — Ейдриън Сийлфонт се усмихна на Матлок и се отправи към обкованото с мед барче в ъгъла на стаята. — Ти си почитател на бърбън с вода, нали, Джеймс? Сам е на двойно уиски с лед. А вие, мистър Лоринг?
— И аз съм на уиски. Само с вода.
— Джеймс, ела и ми помогни.
Матлок отиде при Сийлфонт и се зае да му помага.
— Смайваш ме, Ейдриън — каза Кресъл и седна в коженото кресло. — Как, за Бога, помниш какво пият подчинените ти?
Сийлфонт се засмя.
— Причината е лесно обяснима. И тя не се ограничава само с колегите ми. Събрал съм за този институт повече пари с помощта на алкохола, отколкото със стотиците доклади, подготвени от най-добрите умове на финансовите среди. — Ейдриън Сийлфонт млъкна и се подсмихна повече на себе си, отколкото на мъжете в стаята. — Веднъж държах реч пред Организацията на университетските президенти. Когато започнаха да задават въпроси, попитаха ме на какво се дължат даренията за Карлайл… Страхувам се, че отговорих: „На онези древни народи, развили изкуството на ферментацията на гроздето…“ Покойната ми жена избухна в смях, но после ми каза, че съм върнал постъпленията във фондовете с десет години назад.
Тримата мъже се засмяха. Матлок раздаде напитките.
— За ваше здраве — рече президентът на Карлайл и скромно вдигна чаша. Тостът обаче беше кратък.
— Малко ми е неловко… Преди няколко седмици ми се обади началникът на мистър Лоринг. Покани ме да отида във Вашингтон за един въпрос от изключителна важност, засягащ Карлайл. Там ме осведомиха за нещо, което все още отказвам да възприема. Сведения, с които ще ви запознае мистър Лоринг. На пръв поглед изглеждат неопровержими. Но това е на пръв поглед. Слухове, безсмислени изявления — писмени и устни, изфабрикувани улики, които може би са лишени от съдържание. От друга страна, може и да съществуват известни основания. Именно затова се съгласих на тази среща. Трябва да подчертая обаче, че не мога да участвувам в нея. Нашият университет няма да участвува. Каквото и да стане в тази стая, ще го одобря само неофициално. Вие действувате като частни лица, а не като членове на факултета или служители на Карлайл. Ако наистина решите да действувате… А сега, Джеймс, ако и това не те уплаши, не знам кое ще те стресне.
Сийлфонт се усмихна отново, но смисълът на думите му беше ясен.
— Плаши ме — каза Матлок безизразно.
Кресъл остави чашата си и се наклони напред.
— Трябва ли да разбираме от това, което казахте, че не одобрявате присъствието на Лоринг тук? Нито онова, което той ще иска от нас?
— Това е спорен въпрос. Ако обвиненията му са подплатени с факти, естествено, че не мога да им обърна гръб. От друга страна, никой президент на университет в наши дни няма да сътрудничи открито с правителствено учреждение единствено въз основа на предположения. Ще ме извините, мистър Лоринг, но твърде много хора във Вашингтон са използували академичните среди за свои цели. Имам предвид по-специално университетите Колумбия, Бъркли, колежа в Мичиган, а и не само тях. Обикновените полицейски дела са едно нещо, проникването… е нещо съвсем различно.