— За Бога, млъкни! Това няма да ти помогне. Не си толкова важна фигура!… И какво, по дяволите, дрънкаш? Та аз лично го инструктирах! Нямаше никакви други условия, освен да го осведомяваш за действията си.
— Глупости! Нареди ми да не напускам студентското градче, да не разговарям с преподавателите и сътрудниците. Да съм ограничил разследването си само сред студентите. И то след като съгласувам действията си с него. Извън тези дребни ограничения бях свободен като птичка! Я стига! Ти видя Пат! Видя какво направиха с нея. Знаеш и за другото — за изнасилването, Грийнбърг! Може би трябваше да благодаря на Хюстън за проявеното разбиране?
— Повярвай ми — рече Грийнбърг тихо и гневно. — Тези условия са били добавени след инструктажа. Вярно е, че трябваше да ме предупредят, но са били добавени за твоята безопасност. Толкова ли не можеш да разбереш!
— Само че не се бяхме уговорили така.
— Прав си. Трябваше да ми кажат…
— Освен това ми става интересно вече за чия безопасност толкова се притесняват — моята или тяхната?
— Справедливо поставен въпрос. Трябваше да ми кажат. Не могат да възлагат на човек отговорности и да ограничат свободата на действията му. Не е логично.
— Аз бих го нарекъл безнравствено. Ще ти кажа още нещо. Моята малка одисея ме приближава все повече до възловия въпрос за нравствеността.
— Радвам се за теб, но се боя, че одисеята ти е към своя край.
— Само посмейте!
— Ще посмеят. И писмото у адвоката няма да помогне. Обещах им първо да опитам да те убедя… Ако не се предадеш до четирийсет и осем часа, ще издадат заповед за арестуването ти.
— На какво основание?
— Ти си социално опасен елемент. Психически неуравновесен. Душевноболен. Ще цитират досието ти от армията — два пъти съден, една присъда, проявена неуравновесеност в бойни условия. Използувал си наркотици. И пиеш — имат свидетели. Освен това си расист — взели са от Кресъл докладната записка за случката в Зала „Лумумба“. А сега, доколкото разбирам, въпреки че не разполагам с факти, си се свързал с известни престъпници. Имат снимки от някакво място в Ейвън… Опомни се, Джим! Ще ти съсипят живот.
Двайсет и шеста глава
Четирийсет и осем часа! Защо четирийсет и осем? Защо не двайсет и четири, дванайсет или веднага? Нямаше смисъл! Изведнъж проумя и започна да се смее насред телефонната кабина. Стоеше сам в телефонната будка, в пет и половина сутринта, на безлюдното отклонение от магистралата на Маунт Холи, щата Кънектикът, и се смееше на глас.
Тези практични хора му даваха достатъчно време да свърши нещо, ако може. Ако не може и нещо се случи, те бяха чисти. Бяха си подсигурили документи, че е психически неуравновесен, наркоман с расистки настроения, свързан с известни престъпници. Освен това го бяха предупредили. А тъй като с лудите трябва да се пипа предпазливо, даваха му време, за да сведе опасността до възможния минимум. Какви мошеници!
В шест и четирийсет и пет беше в ресторанта в Уест Хартфорд и си поръчваше обилна закуска — струваше му се, че храната ще замести съня и ще му даде необходимата енергия. Непрекъснато поглеждаше часовника си, за да не закъснее за срещата на паркинга в седем и половина.
Как ли ще изглежда Клиф от „Клиент три нула“.
Оказа се огромен мъж, а самият Матлок не беше никак дребен. Лицето му обаче беше слабо, интелигентно и широко усмихнато.
— Значи всичко върви добре.
— Да. Сприятелихме се с доктора. Симпатяга е. — Как се отнасят в болницата към вашето присъствие?
— Мистър Блакстоун решава тези проблеми предварително. Имаме две стаи — вляво и вдясно от обекта.
— За които сигурно ще плащам допълнително.
— Познавате мистър Блакстоун.
— Започвам да го опознавам. Класата му е висока.
— Като на клиентите. Време е да се връщам. Приятно ми беше да се запознаем.
Агентът на Блакстоун бързо се отдалечи и влезе в невзрачен стар автомобил.
Време беше Матлок да потегли за Ню Хейвън.
Нямаше определен план, нито предвидени срещи. Не беше водач, а воден. Информацията, с която разполагаше, бе в най-добрия случай мъглява, разпокъсана й твърде непълна. И все пак може би беше достатъчна за някого — ако този някой имаше цялостен поглед върху събитията в университета. Някой, който се занимаваше като Сам Кресъл с „горещите точки“ на университетското градче.