Все пак университетът Йейл беше пет пъти по-голям от Карлайлския, но много разпръснат из Ню Хейвън — не представляваше компактно градче като Карлайл. Вярно, че Службата по студентските въпроси би могла да го осведоми, но Матлок не познаваше никого там. А да се появи от улицата и да заяви, че студентките от колежа се занимават е проституция, по-точно, че ги принужадават да проституират, и организацията, доколкото е могъл да установи, обхваща щатите Кънектикът, Масачузетс и Ню Хампшир, означаваше да всее паника, ако го приемеха на сериозно. А никак не беше сигурен, че ще го приемат сериозно и тогава нямаше да научи нищо.
Имаше още една възможност — да се обърне към Комисията по приемането на студенти. Познаваше един човек — Питър Даниълс, който работеше в йелската комисия. Бяха чели заедно лекции по време на програмите за пренасочване в подготвителните училища. Познаваше Даниълс достатъчно добре и можеше да му разкаже всичко — той нямаше да се усъмни или да изпадне в паника. Все пак най-добре бе да се ограничи с разказа си за момичето.
Паркира на Чапъл Стрийт, близо до кръстовището с Йорк Стрийт. От едната страна на главната улица имаше арка, която водеше към зелената морава пред колежа „Силиман“, от другата — просторни морави, нашарени от циментирани пътеки, водещи към административната сграда. Кабинетът на Даниълс беше на втория етаж. Матлок излезе от колата, заключи я и тръгна към старата тухлена сграда с американското знаме, което се вееше редом със знамето на Йелския университет.
— Не може да бъде! Живеем в епохата на Водолея. Човек не плаща за секс, той се раздава безплатно.
— Вярвам на очите си. Чух какво ми каза момичето, то не лъжеше.
— Повтарям. Не можеш да си сигурен.
— Свързано е с много други неща. Видял съм и тях.
— Смея ли да ти задам един очевиден въпрос? Защо не се обърнеш към полицията?
— Отговорът е също очевиден. Университетът и без това им създава достатъчно грижи. Фактите, с които разполагам, са разпокъсани. Имам нужда от повече сведения. Не искам да поема отговорността безразборно да посочвам имена или да плаша хората. Имаме достатъчно такива случаи.
— Добре. Вярвам ти. Но не мога да ти помогна.
— Кажи ми няколко имена. На студенти или преподаватели. Хора, които познаваш… за които си сигурен, че са в затруднено положение. Близо до центъра. Знам, че познаваш такива хора. Кълна ти се, никой няма да научи кой ми ги е посочил.
Даниълс се измъкна от стола си и запали лула.
— Много общо се изразяваш. Какво значи „затруднено положение“? В академически или политически смисъл?… А може би наркотици, алкохол? Дай по-конкретно.
— Я чакай!
Думите на Даниълс разбудиха един спомен. В паметта на Матлок изплува дистретно осветената задимена зала в привидно изоставената сграда в Хартфорд. Ловният клуб на Роко Айело. И високият млад келнер, който донесе на Айело сметка за разписване. Ветеранът от Виетнам… Студентът от Йел, който „идва най-вече за контакти, ще си напълни гушата… ще започне собствен бизнес“.
— Знам с кого искам да се срещна.
— Как се казва?
— Нямам представа… Но е ветеран от Индокитай, около двадесет и две-три годишен, доста висок, със светлокестенява коса… завършва управление на бизнеса.
— Описание, на което могат да отговорят петстотин студенти. Ще трябва да търсим досие по досие.
— А снимките на формулярите за кандидатствуване?
— Забранени са вече, знаеш.
Матлок се загледа през прозореца със смръщени вежди. После пак погледна Даниълс. — Пит, сега сме май…
— Какво от това? И ноември да беше, пак не можем да променим закона.
— След един месец завършват абсолвентите… Сигурно вече са дали снимки за годишните албуми.
Даниълс разбра мигновено. Извади лулата от устата си и тръгна към вратата.
— Тръгвай.
Името му беше Алън Пейс. Тази година наистина завършваше и учебната му програма не беше съсредоточена върху управлението на бизнеса. Беше правителствен стипендиант. Живееше извън университетското градче, на Чърч Стрийт. Според досието Алън Пейс беше отличен студент, с награди по всички предмети и можеше да се надява на стипендия от Максуелския институт по политически науки в Сиракюз. Беше изкарал две години и четири месеца в армията — четири месеца повече от задължителното. Като повечето демобилизирани се занимаваше само с дейност, включена в учебната програма.
В армията бил интендант. Останал доброволно за още четири месеца в Сайгон — факт, дебело подчертан във формуляра му. Алън Пейс беше отдал в повече на родината си четири месеца от своя живот. Почтен човек в тези цинични времена.