— Тогава защо съм тук според вас?
— Видели сте ме в Хартфорд и търсите връзка.
— Не можахте ли да измислите нещо по-добро? Не сте толкова глупав.
Бързата реакция на Матлок и пороят от намеци вършеха своята работа.
— Защо дойдохте тук? Та аз съм дребна риба! Твърдите, че знаете много неща за мен — в такъв случай би трябвало да знаете също така, че съм съвсем незначителна фигура! Защо дойдохте?
— Казах ви вече. Имам нужда от информация. Не им се ще да ходя при големите шефове. Това ще ме постави в неизгодна позиция. Затова съм готов да ви платя и да унищожа всички компрометиращи ви материали.
Пейс явно мислеше само как да се освободи от хватката на непознатия, затова отвърна бързо:
— А ако не мога да отговаря на въпроса ви? Ще помислите, че лъжа.
— По-зле няма да ви стане. Можете поне да опитате да ми помогнете.
— Продължавайте.
— Срещнах едно момиче… от един университет тук наблизо. Срещнах я при обстоятелства, които могат да бъдат описани само като професионално проституиране. Професионално в буквалния смисъл на думата. Срещи, строго определени такси, клиенти… Какво знаете за това?
Пейс направи няколко крачки към Матлок.
— Как какво? Знам, че съществува. Какво друго има да се знае? — В какъв мащаб е разгънат този бизнес?
— Навсякъде. Не е нещо ново.
— За мен е ново.
— Просто не сте наясно с нещата. Поразходете се из университетските градчета и сам ще се убедите.
Матлок преглътна. Нима дотолкова се бе откъснал?
— Ами ако ви кажа, че съм запознат с много… университетски градчета?
— Тогава се движите в ограничена среда. Освен това аз не участвувам в тази дейност. Какво друго?
— Да продължим още малко на тази тема… Защо?
— Какво „защо“?
— Защо го правят момичетата?
— За хляб насъщен, човече. Всеки припечелва както може.
— Прекалено сте интелигентен, за да го вярвате… Организирано ли е?
— Предполагам. Казвам ви, че не участвувам в този бизнес.
— Внимавайте! Имам доста материал за вас…
— Добре. Да, организирано е. Всичко е организирано. Иначе не би съществувало.
— Къде именно се провеждат операциите?
— Казах ви! Навсякъде.
— В самите университети?
— Не, в тях не. В околностите. Обикновено на няколко километра, ако студентските градчета са разположени близо до села. В стари къщи, по-далеч от предградията. Ако университетите са в големи градове — в хотели, в частни клубове и в апартаменти. Но не и тук при нас.
— Говорите за… Кулумбийския университет, за Харвард, Радклиф, Смит, Холиоки, нали? И по-южните?
— Всички забравят Принстън — отвърна Пейс с крива усмивка. — А около него има чудесни стари имения… Да, тях имам предвид.
— Никога не бих повярвал… — Матлок говореше повече на себе си, отколкото на Пейс. — Но защо? Не ми говорете за насъщния…
— Хлябът означава свобода, човече! За тях е свобода. Те не са психопати, малко от нас са такива. Понаучихме се на туй-онуй. Имаш ли пари, приятелче, свестните хора ще те зачитат… Освен това не знам дали сте забелязали, пари вече не се печелят така лесно с честен труд, както едно време. А повечето младежи имат нужда от пари.
— Онова момиче, за което споменах… разбрах, че е било принудено да започне.
— Господи, никой никого не принуждава! Това са глупости.
— Все пак е била принудена. Каза ми някои неща… В ръцете на онези се намират лостове като съдилища, лекари, дори служби…
— За пръв път чувам.
— И по-късно ги търсели, след няколко години. Най-обикновено едновремешно изнудване. Точно както аз ви изнудвам сега.
— Значи преди е имало неприятности… момичето, искам да кажа. Сигурно дължи нещо, което не може да изплати.
— Кой е Нимрод?
Матлок зададе въпроса тихо, без ударение. Но младежът се обърна и отиде в най-далечния край на стаята.
— Не знам. Не разполагам с такива сведения.
Матлок стана от стола.
— Ще ви запитам още веднъж и ако не получа отговор, ще изляза оттук и с вас е свършено. Край на един многообещаващ живот… Кой е Нимрод?
Младежът се обърна рязко към него и Матлок отново прочете страх в погледа му, същия страх, който беше отпечатан на лицето на Лукас Херън, в очите на Лукас Херън.
— Каквото ще да става, не мога да отговоря!
— Не можете или не искате?
— Не мога. Не знам!
— Мисля, че знаете. Но казах, че ще питам само веднъж. Край! Матлок тръгна към вратата, без да погледне студента.
— Не!… По дяволите, не знам!… Откъде да знам? Не можете да постъпите така с мен!
И Пейс се метна към Матлок.
— Не мога ли?
— Изслушайте ме! Не знам кои са! Нямам…