Спомни си, че домът на Кресъл беше само на една пряка встрани от Колидж Паркуей, на Хай Стрийт. Отклонението щеше да му отнеме не повече от трийсет секунди. Струва си, помисли той. Ако Кресъл не беше тръгнал за Сийлфонт, щеше да го вземе и можеха да поговорят по пътя. Матлок трябваше да говори, трябваше да започне. Не можеше да понася повече пълната самота и изолация.
Зави наляво по Хай Стрийт. Къщата на Кресъл беше голяма и сива, в колониален стил, отделена от улицата с широка морава, засадена по края с рододендрони. На долния етаж светеше. Дано Кресъл да си е още вкъщи. Отпред имаше две коли, едната паркирана в алеята. Матлок намали.
Погледът му беше привлечен от неясно отражение в дъното на алеята. В кухнята на Кресъл светеше, светлината от прозореца падаше върху покрива на трета кола, а Кресълови имаха две.
Загледа се отново в колата пред къщата. Беше карлайлска полицейска кола. Карлайл ската полиция беше в дома на Кресъл!
Личната армия на Нимрод беше при Кресъл!
А може би личната армия на Нимрод беше при Нимрод?
Свърна рязко вляво, едва не се блъсна в полицейската кола и забърза надолу по улицата към следващия ъгъл. Зави вдясно и натисна педала на газта. Беше объркан, изплашен, поразен. Ако Сийлфонт се беше обадил на Кресъл, а това бе очевидно, и ако Кресъл работеше за Нимрод или беше Нимрод, щеше да има и други полицейски коли, щяха да го чакат други войници от личната армия.
Мисълта му се пренесе в карлайлския полицейски участък преди цял век, сгъстен в малко повече от една седмица, към нощта, когато убиха Лоринг. Кресъл го разтревожи още тогава. А дори и преди това — още при срещата с Лоринг и Грийнбърг — враждебността му към федералните агенти надхвърляше рамките на разумното.
Господи! Толкова ясно беше! Инстинктите му не го излъгаха. Инстинктите, които му служеха вярно и когато беше преследван, и когато бе преследвач. Наблюдаваха го твърде отблизо, всичките му постъпки бяха предугаждани. Кресъл, свръзката фактически беше Кресъл преследвачът, ловецът, върховният убиец.
Нищо не беше така, както изглеждаше, а само както се усещаше зад фасадата. Вярвай на сетивата си.
Трябваше някак си да се добере до Сийлфонт. Да го предупреди, че Кресъл е предател. Сега и двамата трябваше да се пазят, да вземат предохранителни мерки и да нанесат ответен удар.
Иначе момичето, което обича, щеше да загине.
Нямаше и секунда за губене. Сийлфонт положително беше казал на Кресъл, че Матлок притежава дневника на Лукас Херън, а на Кресъл това му стигаше. Както и на Нимрод.
Нимрод трябваше да се добере и до корсиканския документ, и до дневника, а сега знаеше къде са. На личната армия ще бъде казано, че е настъпил решителният момент — победа или поражение. Щяха да го чакат пред дома на Сийлфонт, жилището му беше капанът, в който се надяваха да влезе.
На следващия ъгъл Матлок зави на запад. В джоба на панталона му бяха ключовете, а сред тях беше и ключът от апартамента на Пат. Доколкото си спомняше, никой не знаеше за този ключ и положително никой не очакваше да отиде там. Струваше си да опита, не можеше да рискува да звъни от обществен телефон, да го видят осветен от улична лампа. Полицейските коли щяха да са навсякъде.
Чу зад себе си бученето на мотор и усети остра болка в стомаха. Зад него се появи кола, започна да го настига. Шевролетът от шейсет и втора година не можеше да се сравнява с нея.
Десният му крак се разтрепера от натиска върху педала. Ръцете му здраво стискаха кормилото, сви лудешки в някаква странична улица, мускулите на ръцете му се опънаха и го заболяха. Втори завой. Изви кормилото наляво, като взе завоя на две колелета и се озова в средата на пътя. Колата зад него поддържаше равномерна скорост, не изоставаше на повече от три метра, фаровете й го заслепяваха в огледалото.
Преследвачът му нямаше намерение да го настига. Още не. Не в този момент. Би могъл да го направи — преди сто, двеста метра. Изчакваше. Какво?
Толкова много неща не разбираше! Толкова грешки беше допуснал в предвижданията и тълкуванията си. Надхитряваха го във всички важни моменти. Беше си аматьор! От самото начало не му достигаха възможности. И сега, накрая, последният му опит свършваше със засада. Щяха да го убият, да му отнемат корсиканския документ и обвинителния дневник. Щяха да убият любимата му, това невинно дете, чийто живот бе погубил така жестоко. Със Сийлфонт също беше свършено — вече знаеше твърде много! И колко ли други невинни хора щяха да умрат!