Колинс улови бързия остър поглед ма Карин и неловко обърна очи отново към екрана.
— … и така, след като резолюцията бе готова — продължаваше коментаторът, — предлаганата поправка стигна до Сената и Камарата на представителите на Конгреса за гласуване. Въпреки словесната, но ограничена опозиция на либералните блокове двете законодателни тела одобриха 35-та поправка със значително мнозинство, далеч надхвърлящо необходимите две трети от гласовете. След това копия от нея се разпратиха до петдесетте щата. Това стана точно преди четири месеца и два дни. След сравнително лесното преминаване през първите гласуващи щати постепенно пътят на 35-та започна да става буреносен, тъй като срещу нея бе организирана опозиция. До днес тя е прогласувана в четиридесет и седем щата: единадесет я отхвърлиха, тридесет и шест я одобриха, не й достига одобрението на още два щата. До този момент не са гласували само три щата: Ню Йорк, Охайо и Калифорния. Ню Йорк и Охайо ще приключат с гласуването си тъкмо тази нощ, историческо събитие, което ще ви предадем след малко, а Калифорния ще каже думата си след един месец. Ще бъде ли обаче необходим гласът на Калифорния? Ако двата гласуващи тази вечер щата отхвърлят поправката, с нея е свършено, ако я одобрят, тя веднага става част от основния закон и президентът Уодсуърт ще разполага с арсенал за борбата срещу беззаконието и безредиците, стиснали здраво за гърлото цялата нация. Гласуването в Ню Йорк и Охайо тази нощ може да се окаже съдбоносно и да промени хода на американската история за векове наред. А сега след кратки реклами ще ви пренесем на събранието в Олбъни, Ню Йорк, където разискванията преди гласуването приключват.
Рекламата, внушаваща, че един от петролните концерни е единственият, който прави живота на хората лесен и щастлив, беше бързо задавена от шума в залата.
Колинс взе чашата си и посегна за шампанското на Карин. Тя го покри с ръка — не искаше повече — и той се запъти към импровизирания бар. Докато се приближаваше, забеляза, че президентът, агитаторът му Стийдмън, Тайнън и Макнайт разискваха оживено — сигурно последните сведения на Стийдмън за настроенията в законодателното тяло на Ню Йорк. Когато се върна на мястото си с нова доза уиски, Колинс видя, че телевизионната картина вече показваше заседателната зала на събранието в Олбъни.
— Какво става!? — запита той жена си.
— Скоро ще започне гласуването. Дебатите почти приключват. Последният говорител надува здраво свирката в полза на поправката.
Колинс пое голяма глътка от чашата си и погледна тъкмо когато телевизионната камера улови в близък план важен мъж. Написано беше и името му — депутатът Лаймън Смит — довършващ речта си:
— … и както нашата конституция е написана от нашите прадеди като благороден инструмент на закона, така също повтарям, че тя не е някаква свещена книга, неподлежаща на промяна. Тя не бе замислена да се превърне във вкаменелост. Тя трябва да бъде гъвкава, заради това в нея поначало са предвидени поправките. Дадени са ни възможности да я променяме така, че да посреща нуждите на всяко поколение и изискванията на човешкия прогрес. Не забравяйте, приятели мои, че тази наша конституция бе създадена от шепа млади радикали, хора, които се возеха в конски каруци, хора, които носеха перуки, хора, които пишеха с пачи пера. Те никога не бяха чували за химикалки, пишещи машини, електронни калкулатори. Никога не бяха виждали телевизия, реактивни самолети, атомни бомби или космически сателити. Но те устроиха тяхната конституция така, че тя да се превърне в инструмент за приспособяване на нашите федерални закони към всяка изненада, поднесена ни от бъдещето. И ето че бъдещето дойде, денят за промяната, времето да приспособим нашия върховен закон така, че да може да посрещне бурите на настоящето. Старият закон за гражданските свободи, написан от тези хора с перуките, е твърде неясен, твърде общ и твърде мекушав, за да е в състояние да посрещне пороя от явления, заплашващи да унищожат тъканта на нашето общество и структурата на нашата демокрация. Единствено одобряването на 35-та поправка може да ни спаси. Моля, приятели и колеги, гласувайте за нейната ратификация!
Когато говорещият се отправи към мястото си, камерата обхвана целия местен парламент, гръмнал от аплодисменти.
Колинс чу аплодисменти и около себе си.
— Браво! — извика президентът, като постави пурата си в пепелника и започна да ръкопляска, после се провикна през рамо: — Макнайт, кой бе току-що говорилият? Някакъв Смит? Провери! Човек с такава точна мисъл, а при това и красноречив, може да бъде използуван и в Белия дом — погледът му се върна върху екрана. — Внимание! Започва гласуването.