— Върнън — чу се гласът на президента.
— Да, мистър президент?
— … знаеш ли какво свърши работата? Знаеш ли кое обърна нюйоркчани на наша страна? Речта на този Смит. Ех, тази реч, тя беше чудесна. Сякаш ти си я писал.
— Може и аз да съм я писал — ухили се широко Тайнън.
Всички се засмяха съзаклятнически, сякаш споделяха обща тайна. Колинс също се засмя, въпреки че не разбра нищо, защото му се искаше да остане в това обкръжение.
— Вечеря на крак, моля! — чу се пискливият глас на мис Леджър, секретарката на президента. Тя насочваше гостите към далечния ъгъл на масата. — Всичко е приготвено за ваше удобство така, че да можете да сложите чинията в скута си. Не са нужни ножове, а само вилици. Добре е да се нахраните, преди да е започнало предаването от Охайо.
Колинс хвана Карин за ръката и я поведе към далечния край на масата, където беше сервирана храната. Те се оказаха последни в редицата и преди да могат да си вземат нещо, останалите вече бяха насядали по местата си. Очакваше се предаването да започне всеки момент. Напълниха чиниите си с късчета пилешко месо, студено пушена херинга в краставичен сос, смесена зелена салата и пресни плодове. Хляб не беше предвиден. Насочиха се към полукръга от кресла пред телевизора. Колинс забеляза, че президентът Уодсуърт беше заел неговото място, така че той насочи Карин към две свободни кресла на втората редица.
От залата на Камарата на представителите в Охайо говорител обясняваше характеристиката на предлаганата поправка. Колинс се отказа да наднича между главите на стоящите пред него, отпусна се назад да слуша, като едновременно с това поставяше късчета пилешко в устата си.
Гласът нареждаше монотонно:
— Предложение за поправка на конституцията на САЩ, подсигуряваща вътрешната сигурност. Конгресът е приел резолюция с две трети от гласовете на членовете си да предложи поправка на Конституцията на САЩ с цел тя да стане част от конституцията, когато бъде ратифицирана от три четвърти от щатите. Посочената поправка ще бъде следната:
В случай на национални бедствия първите десет поправки от конституцията ще бъдат заменени от предлаганата поправка, както следва:
Раздел I. Член 1. Никакви свободи няма да бъдат гарантирани, ако може да се допусне, че те заплашват националната сигурност.
Член 2. В случай на явна опасност президентът има право да назначи Комисия за национална сигурност, която ще работи заедно с Националния съвет за сигурност.
Член 3. След вземане на решение, че сигурността на страната е в опасност. Комисията за национална сигурност ще направи декларация за крайно изострено напрежение и ще бъде облечена във всеобхватна власт, подменяща конституционната власт до ликвидирането на опасността.
Член 4. Председател на тази комисия ще бъде директорът на Федералното бюро за разследване.
Член 5. Това състояние ще важи, докато не се декларира, че опасността е взета под контрол.
Раздел II. Член 1. По време на действие на поправката ще бъдат гарантирани всички останали права на конституцията.
Член 2. Всичките предприемани действия от комисията трябва да бъдат приемани с пълно мнозинство.
Колинс беше чел всичко това няколко пъти, но сега, когато го слушаше, му се стори много по-грубо — това породи тревога у него и той се отпусна, поемайки машинално от храната си.
— Започва гласуването — чу се гласът на президента. — Та то ще бъде само формалност. Свършено е. 35-та е вече в торбата ни. Ето, тръгна, започнаха да призовават деветдесет и деветте депутати поименно.
Колинс остави чинията си настрана — целият очи и уши. Виждаше в близък план как представителите на Охайо натискат бутоните върху банките си. Гласовете им се регистрираха веднага на едно от двете огромни табла, поставени фронтално пред залата — ДА и НЕ почти наравно.
С изключение откъслечните обаждания на телевизионния коментатор залата с гостите на президента бе притихнала. Постепенно истината се очертаваше безжалостно: ДА, НЕ, НЕ, НЕ, ДА, НЕ, ДА, НЕ, НЕ…
— НЕ взима преднина — чу се гласът на говорителя. — Голяма изненада, ратификацията, изглежда, се изплъзва. Въпреки агитацията и дълбокоумните пресмятания всичко пропада.
Минутите течаха, гласовете се редуваха. Както внезапно започна гласуването, така и свърши. Камарата на представителите в Охайо отхвърли 35-та поправка.
Залата с гостите в Белия дом зашумя — охкания, пъшкане, викове на отчаяние и недоволство. Необяснимо защо за Колинс, сърцето му заудря по-бързо. Хвърли страничен поглед към Карин. Тя беше спокойна и правеше усилия да потисне усмивката си. Той свъси вежди и отмести очи настрана. Всички се надигнаха от местата си оклюмани и с почуда започнаха да се скупчват около президента.