Когато пристигнаха до сградата, където беше наел четиристаен апартамент с всички удобства, Тайнън напомни на шофьора:
— Един час.
— Един час, сър.
Тайнън влезе в жилищния блок, зави наляво и се изправи пред вратата на апартамента. Той имаше ключ, но бе инсталирал на вратата и алармена система. За да установи включена ли е тя или не, той натисна червения сигнал — беше изключена. Трябваше да напомни на старата жена да държи алармата включена дори когато тя си е у дома. Не бива да бъдат пропуснати никакви предпазни мерки особено в днешни дни, когато са се развилнели всякакви хулигани, главорези и крайни леви екстремисти. Никак не е невероятно някои крайни левичари да нахлуят в дома на майка му, да я отвлекат — та тя е майка на директора на ФБР — и после да поискат освобождаването на всички задържани левичари в затворите — където впрочем им е мястото. Наистина, той непременно трябва да постави майка си нащрек.
Той завъртя ключа в бравата и влезе. Старата седеше на обикновеното си място, в меко, подплатено, удобно кресло пред цветния телевизор.
— Здравей, мамо — каза той.
Тя махна с подутата си от вени ръка, без да вдигне разпаления си поглед от кривящите се фигури по екрана. Въпреки че бе увлечена в любимите си филми, Тайнън я доближи и залепи целувка на напудреното й чело. Тя изказа признателност с лека усмивка, после сложи пръст върху устните си и проговори:
— Обядът е готов. Филмът свършва. Съблечи палтото си — тя отново насочи вниманието си към картината, сложи ръце на хълбоците си и се заля от смях.
Тайнън остави папката, съблече сакото си и грижливо го постави върху облегалката на един от столовете. Измъкна пура, отхапа върха й, поднесе пламъка на запалката си на половин инч от пурата (точно както правеше президентът) и пое от ароматичния дим. Изправен до майка си, той се загледа в безсмислицата на екрана, а после обърна поглед към нея, изпълнен с гордост. Отнасяше се добре с майка си. Ако беше възможно да го види сега, в тази минута, Едгар Хувър, старият би го похвалил.
На осемдесет и четири години Роуз Тайнън беше здрава като кавказка… Не, не тази комунистическа страна… като индианска селянка. Произходът й беше ирландски, с широки рамене, яка жена, добре охранена. Като се имаше предвид възрастта й, тя беше в отлична форма, с изключение на лекото прегърбване, слабото артрозно накуцване и случайното губене на памет.
Най-после филмът свърши. Роуз Тайнън, пъшкайки, се изправи, изключи телевизора, облегна се на ръката на сина си, отведе го в малката столова и го настани на масата.
— Сега ще ти сервирам обяда — каза тя.
— Мамо, алармената система беше изключена, когато влязох. Би трябвало да бъде включена по всяко време. Прави го заради мен, моля те.
— Понякога забравям. Ще се опитам да го запомня за следващия път.
— Гледай да не забравяш.
— Как вървят твоите работи?
— Както винаги, много зает.
— Няма да те задържа много тук.
— Мамо, тук съм, защото искам да бъда с теб. За мен е радост да те виждам.
— Тогава да направим обяда два пъти седмично.
Тя изчезна в кухнята и се върна с чинията телешко и зеле. Нормалният му обяд беше точно както на стария Хувър — пилешка крем супа и домашно сирене, но сега това беше съботен обяд.
— Мирише чудесно, мамо.
— Хлябът е на масата, ръжен е. Вземи си малко, сигурна съм, че не предпочиташ голяма филия. Ууу, забравих бирата.
Тя се върна отново в кухнята и донесе глинена халба пенлива бира, постави я пред него и шумно, с пъшкане седна.
— Е, Върн, как мина сутринта ти?
— Немного щастливо. Бях на погребението на Ноъ Бакстър.
— Днес ли беше погребението? О, да, днес беше.
— Беше тази сутрин.
Бедната Хана Бакстър! Е, все пак й остават синът и внукът. Трябва да й се обадя.
— Трябва.
— Ще я потърся утре. Харесва ли ти телешкото? Не ти ли се струва малко тлъсто?
— Чудесно е, мамо.
— Добре, кажи ми нещо ново.
— Ти ми кажи.
Навлязоха във вечно повтарящия се съботен разговор. Редът беше най-напред на Роуз Тайнън. Тя направи преглед на най-пресните слухове за съседите си. По средата на седмицата е имало филм за човек, сираче и куче — последва обширно резюме на целия сценарий, а след това му разказа за написаните от нея писма и за получените. Дойде ред на Върнън. Той заговори за Хари Адкок.