Хилърд приключи със своето филе миньон, постави изискано ножа и вилицата си в чинията и започна да пълни с тютюн новата си датска лула. Колинс го запита:
— Как ти хареса виното, Пол? То е калифорнийско.
— Погледни само чашата ми — показа празната чашка той, — тя е най-доброто доказателство за нашите калифорнийски лозя.
— Да пийнем още малко?
— Отделихме достатъчно време на калифорнийските вина — запали лулата си Пол, — но все още никакво на самата Калифорния. Все още чакам да почнем да разискваме този въпрос. Струва ми се, че оттук нататък там ще има да се случва, каквото ще се случва.
— Какво има да става? О, ти имаш предвид 35-та?
— Откакто Охайо гласува по-миналата нощ, непрекъснато ми се обаждат от Калифорния. Целият щат кипи от възбуда.
— Какво се приказва?
— Чува се, че ще бъде ратифицирана — Пол направи колелце от дим. — През идната седмица губернаторът щял да направи декларация в подкрепа на поправката.
— Това ще зарадва президента — отзова се Крис.
— Между нас казано, това е сделка — отвърна Пол. — След изтичането на мандата му губернаторът възнамерява да се кандидатира за сенатор. Той се нуждае от подкрепата на Уодсуърт, но президентът винаги е бил равнодушен към него. Сега те се договарят. Губернаторът ще поддържа публично 35-та, ако президентът поддържа него. — Той направи малка пауза. — Отвратително!
Колинс, захапал последното парченце от патицата, застина.
— Какво значи това, Пол? — и той преглътна залъка си. — Какво… какво е отвратителното?
— Това, че хората от „голямото добрутро“ се нареждат в подкрепа на поправката в Калифорния.
— Мисля, че ти беше за нея.
— Не съм бил нито за нея, нито против нея. Играех ролята на непредубеден наблюдател. Само наблюдавах и чаках какво ще излезе. Подозирам, че вътре в себе си и ти си стоял на същата позиция, но сега, когато моментът за вземане на решение вече тропа на вратите ни, склонен съм да се включа и да действувам.
— На чия страна? Срещу поправката?
— Срещу нея.
— Не избързвай, Пол — намеси се нервно Рут Хилърд. — Защо не изчакаш да видиш какви са желанията на хората?
Никога не ще разберем желанията на хората, докато те не узнаят какво мислим ние. Те разчитат на водачите си да им кажат кое е истината. В края на…
— Ти сигурен ли си, Пол, каква е истината? — прекъсна го Крис.
— Постепенно започвам да ставам сигурен — отговори спокойно Хилърд. — Основавайки се на дошлите от разни източници факти, разбирам, че правата, осигурени от 35-та поправка, са пресилени. Тя е натоварена с твърде тежко въоръжение, предназначено за сравнително слаб враг. Точно така мисли и Тони Пиърс. Той заминава за Калифорния, за да се бори срещу поправката.
— На Пиърс не бива да се вярва — каза Колинс, припомняйки си тирадата на Тайнън срещу защитника на гражданските права по-миналата нощ. — Мотивите на Пиърс са доста подозрителни. Той превърна поправката в лично отмъщение. Бори се както срещу Тайнън, така и срещу поправката, защото Тайнън го е изхвърлил от ФБР.
— Това известно ли ти е като факт? — запита Хилърд.
— Ами това съм чул. Не съм го проверявал.
— Провери го, защото аз чух други неща. Пиърс е бил разочарован от ФБР, когато е работил там. Той е оказал подкрепа на някои от специалните агенти, малтретирани от Тайнън. В отговор на това Тайнън решил да го изпрати едва ли не на заточение в места като Монтана или Охайо, а Пиърс е подал оставка, за да води борба за своите схващания отвън. Казано ми бе, че Тайнън разпространява версията, че го е уволнил.
— Това няма значение — каза Колинс със следа от неспокойствие в гласа си. — От значение е това, че ти си решил да стоиш на страната на тези, които се противопоставят на поправката.
— Защото тя ме тревожи, Крис. Разбирам дълбокия й смисъл, той е твърде груб и все повече усещам, че нейните условия могат да бъдат ползувани злонамерено. Откровено казано, ако тя бъде приета, единственият успокоителен факт е, че Джон Мейнърд има високо положение като върховен съдия, а той е честен човек. И въпреки това възможността да бъде одобрена ме тревожи.
— Тя има и положителни страни, Пол. Ще възпре престъпленията да ни залеят. В Калифорния специално престъпността взема твърде големи размери…
— Така ли? — прекъсна го Хилърд.
— Какво искаш да кажеш? Нима ти не четеш статистиките на ФБР също като мен?