След това се състоя първата му среща с директора Върнън Т. Тайнън. Той беше очаквал, че част от доброто му впечатление за ФБР ще се прехвърли към неговия директор. Подобно нещо не се случи и той не бе изненадан. Мразеше Тайнън от самото начало, преди дори да го беше видял. Тайнън желаеше да продиктува автобиография и за целта му беше препоръчан Йънг. Беше прочел две от неговите работи и те му допаднаха. Йънг обаче се противопостави. От приказки беше разбрал репутацията на Тайнън, неговия егоцентризъм и беше отхвърлил предложението за сътрудничество, но само за кратко. Всъщност Тайнън го беше изнудил и го бе насилил да участвува в написването на книгата.
Никога нямаше да забрави първата си среща с Тайнън в неговия кабинет. Ето го и самия директор — котешки очи, поставени в череп на булдог, който казва:
— Най-после, мистър Йънг. Доволен съм да ви видя, мистър Йънг — повтори той присмехулно името му.
— Наричайте ме Айшмъил.
Тайнън му отправи безизразен поглед. Тогава Йънг разбра какво представлява той и че такъв щеше да бъде оттук нататък. Между другото Тайнън никога не се обърна към него с Айшмъил, сигурно считаше това име за чуждестранно. Беше допуснал само компромиса да го назовава „Йънг“ или просто „вие“.
Бяха минали шест месеца и отново те седяха един срещу друг — Айшмъил Йънг, пиещ своята диетична пепси-кола, и Върнън Тайнън, допиващ бирата си. Щом Тайнън постави настрана бирената халба и посегна за супата си, Йънг знаеше, че това е сигнал да започва. Той се наведе напред и включи касетофона, като захапа сандвича и започна да преглежда бележките в скута си. Преди седмица Тайнън беше обявил предмета на техния разговор, Йънг беше свършил домашната си работа и сега беше готов. Нямаше да му бъде лесно. Напомни си наум да проявява сдържаност.
— Ще разговаряме за Едгар Хувър — каза Тайнън, като налапа парче от сиренето си — и как той ме дресира и направи от мен това, което съм. Дължа му много. Когато в 1972 година той умря, не исках да работя за Грей, Ръкълсхауз, Кели или за някого от другите, които го наследяваха. Те бяха добри хора, но който веднъж е работил за Стареца, така наричахме ние Хувър, той щеше да изглежда разглезен за всеки друг. Затова реших да преустановя работата си и да открия собствена детективска агенция. Единствено президентът успя да ме накара да се откажа от частната си агенция, за да оглавя тази служба. Предполагам, че ви казах всичко това преди.
— Да, сър, имам го записано и редактирано.
— Тъй като обстановката се влошаваше, оказа се, че президентът отново се нуждае от Стареца, но него го нямаше. Тогава президентът реши, че му трябва истинско копие на Хувър, и ето че призоваха мен, никога не съжалявали за това, а тъкмо обратното. Вече ви го казах, нали? Преди един месец ме извика настрана и каза: „Върнън, дори Едгар Хувър не би могъл да направи това, което ти успя да сториш.“ Това са точно неговите думи.
— Спомням си — каза Йънг. — Това е било истинска възхвала.
— Е, Йънг, не бих искал тази част от книгата да бъде моя възхвала, а възхвала на Стареца, така че читателят да знае защо го уважавам и какво съм научил от него.
— Да, през тази седмица изчетох доста много за Хувър.
— Забравете какво сте чели. Тези порочни представители на печата никога не са били честни към Стареца, по-специално към края на живота му. Слушайте какво говоря аз и така ще разберете истината.
— Ще постъпвам тъкмо така, директоре.
— Записвайте си грижливо какво ще ви кажа сега, за да не се допусне някаква грешка.
— Ами, сър, включил съм касетофона. Не е необходимо да записвам…
— О, да, забравих. Добре, сега слушайте Едгар Хувър въведе професионализма в съдебното дирене. Той ни отърва от образа на фантето Кийстоун и направи добре, накара публиката да ни уважава. ФБР беше основано по време на президентството на Теди Рузвелт от главния прокурор на САЩ Чарлз Бонапарт. Той е роден в САЩ, но бил внук на най-младия брат на Наполеон. След това се изреждат доста директори, но всички са били или посредствени, или направо некадърни. Последният, преди Стареца, беше Уилиам Бърнс, истински ужас. Според Харлан Стоун под негово ръководство ФБР се е превърнало в частна детективска агенция за силите на корупцията вътре в правителството. И ето, една година преди да се издигне до Върховния съд, откри двадесет и девет годишния младеж Едгар Хувър и го постави начело на ФБР. Преди това Хувър е работил като служител в държавна библиотека. По време на встъпването му в длъжност ФБР е наброявало само 657 души, а когато умираше, те бяха около 20 000. Той основа лабораторията по криминалистика, въведе дактилоскопията, създаде академията за обучение на кадри в Куантико, а така също и националния информационен център по престъпността с неговите компютри и над три милиона записа. Стареца направи всичко това сам. Под негово ръководство, както и под мое, нито един агент на ФБР не е извършил престъпление или акт на корупция. Това е голяма работа, а?