— Въпреки всичко, на въпроса, искате да разберете какво мисля аз за директора Тайнън?
— Да, заради книгата на Тайнън. Той е авторът, а аз се опитвам да разгадая в каква рамка виждат образа му тези, които работят с него. Дори и да не го познавате добре, смея да се надявам…
— Добре, в краткото време пред нас ще се опитам да ви предам своите впечатления от директора Тайнън. — Колинс влагаше в гласа си учтивост и увереност. — Моето мнение… той, казано простичко, е човек на действието, не пилее времето си с глупости. Той приляга точно към заеманата от него длъжност.
— В какъв смисъл?
— Неговата работа е да разследва престъпления, нарушаване на федералните закони. Длъжен е да установява факти и да ни ги докладва. Не е задължен да прави заключения върху фактите, дори не се искат от него препоръки. Всичко това е в моята компетенция, да изготвям обвинения, основани върху доставените от него факти.
— Тогава вие сте човекът на действието.
Колинс изгледа посетителя с по-голям респект.
— Може да ви се струва така, но всъщност не е. Точно казано, аз съм юрист наред с всички останали в системата на правосъдието. Ние вървим по нашия път бавно и грижовно. Тайнън и хората му боравят с преките, опасните деяния. Отново по вашия проблем, друго мое мнение за Тайнън е, че когато той се залови за нещо и вярва в него, не го изпуска при никакви обстоятелства. Изключително упорит, в най-добрия смисъл на думата, какъвто е случаят с новата 35-а поправка на конституцията, чието ратифициране предстои. Веднага щом президентът издигна това предложение, Тайнън незабавно застана зад него…
— Мистър Колинс — прекъсна го Йънг, — президентът не е инициаторът на 35-та поправка. Тя е дело на директора Тайнън.
Колинс трепна и втренчи поглед в писателя.
— Какво породи тази идея в главата ви?
— Самият директор. Той говори за нея като за своя рожба.
— Нека той си мисли каквото си ще, но идеята не е негова. Това само потвърждава мисълта ми за неговата упоритост. Когато вярва страстно в нещо, превръща го в свое дело. Сега наистина той е главният привърженик на 35-та поправка. Смята, че е длъжен да изведе това дело докрай повече от всеки друг.
— И все пак с поправката не е още приключено — произнесе скромно Йънг. — Простете, но три четвърти от щатите все още не са я ратифицирали.
— Е, и то ще стане — отвърна Колинс, леко нетърпелив поради отклоняването от основната тема на разговора. — Само още два щата има да я одобрят, за да станат три четвърти.
— Но остават още само три щата да гласуват.
— Два от тях ще гласуват тази нощ. Струва ми се, че 35-та поправка ще стане част от конституцията до утре сутринта. Както и да е, но тези процедури нямат никакво отношение към нашия Тайнън. — Колинс погледна нетърпеливо часовника си. — Смятам, това е всичко…
— Мистър Колинс, моля ви само за миг, ако е възможно…
Прокурорът вдигна очи и видя напрежението по лицето на писателя. Застана изчаквателно.
— Аз… аз зная, че това няма нищо общо с интервюто ми, но вашият отговор много ме интересува — Йънг преглътна с усилие. — На вас лично харесва ли ви 35-та поправка?
Примигвайки, Колинс за момент остана занемял. Въпросът беше твърде неочакван. На всичко отгоре той никога не бе отговарял на този въпрос пред някого, нито на съпругата си Карин, нито дори пред себе си.
— Дали ми харесва? — повтори той бавно. — Специално поправката не, наистина не. Всъщност не съм мислил много върху нея. Бях зает с организационни проблеми на новата си длъжност. Оказах пълно доверие на президента и на… на директора…
— Но тази поправка има отношение към вашите задължения, към вашето ведомство, сър.
— Зная това — присви вежди Колинс, — но все пак мисля, че президентът се справя твърде сполучливо с този проблем. Може би имам известни резерви по въпроса, но не мога да предложа нищо по-добро.
Внезапно той осъзна, че милият мистър Йънг в този момент изглеждаше далеч не толкова мил. Изпита изкушение да му зададе един въпрос и го попита:
— А на вас нрави ли ви се, мистър Йънг, 35-та поправка на Конституцията на САЩ?
— Строго между нас?
— Съвсем строго между нас.
— Мразя я — отвърна Йънг с равен глас. — Мразя всичко, което помита закона за гражданските права.
— Е, струва ми се, че преувеличавате. Поправката цели да измени в известен смисъл и да замести закона за гражданските свободи, но само при известни обстоятелства, като случай на извънредно вътрешно бедствие, довело до заплаха да се парализира или разруши целостта на страната. Явно държавата ни в момента се е насочила тъкмо в такава насока и 35-та поправка ще ни даде възможности да превърнем заплашващия ни хаос в ред…