— Ще се опитам.
— Всички зависи от теб. Ще се видим преди заминаването ти.
След като остави слушалката, Колинс се взря за кратко с мрачен израз през прозореца. Накрая премести листа с програмата си настрана и се залови с ежедневната си работа. Скоро той затъна в поток от доклади. Телефонът звънеше непрекъснато, но той не прекъсваше работата си. Очевидно Мериън беше в състояние сама да се справя с повикванията. Когато след упорит труд вдигна глава, за да се протегне, той видя, че е настъпил мрак. Часовникът му показваше, че работното време в правосъдието е изтекло. Ако и той си тръгнеше сега, за първи път от месеци насам щеше да бъде навреме у дома си за вечеря. Реши да изненада Карин и да се прибере вкъщи в приличен час.
Събра останалите необработени книжа и ги постави в чантата си. Телефонът иззвъня. Той не му обърна внимание, но след това чу гласа на Мериън по вътрешната уредба.
— Мистър Колинс, търси ви някой си отец Дубински. Името не ми е познато. Казва, че вие може би ще се сетите. Не желае да ми предаде никакво съобщение. Настоява, че е много важно да говори лично с вас.
Колинс се сети веднага за името и любопитството му изведнъж се пробуди.
— Свържи ме. Благодаря. До утре сутринта! — Той седна и вдигна слушалката. — Отец Дубински? Кристъфър Колинс слуша.
— Не зная бихте ли разговаряли с мен — гласът на свещеника звучеше много далечен. — Не зная дали ще си спомните. Срещнахме се през нощта, когато полковник Ноъ Бакстър почина в Бетесда.
— Естествено, помня ви, отче. Всъщност се канех аз да ви потърся. Исках да говоря…
— Тъкмо за това ви се обаждам. Бих искал да ви видя. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ако е възможно, бих искал да ви видя още тази вечер. Отнася се за нещо може би интересно за вас. Не мога да ви кажа нищо по телефона. Ако не ви е възможно тази вечер, тогава може би утре сутринта…
Колинс трепна. Любопитството му се изостри до крайна степен.
— Съгласен съм за тази вечер, след половин час.
— Радвам се! — в гласа на свещеника прозвуча облекчение. — Ще бъде ли нахално, ако помоля вие да ме посетите в църквата? Ще ми бъде, ъ-ъ-ъ… много трудно да ви посетя.
— Разбира се, аз ще дойда. Църквата Холи Тринити, нали?
— Намира се на 36-а улица, между улиците N и O в Джорджтаун. Откъм 36-а улица е главният вход. Предпочитам да не го ползувате, а да дойдете направо в жилището ми, за да можем да говорим необезпокоявани. От 35-а улица ще завиете наляво, т.е. на запад по улица О, където ще достигнете първата църковна сграда от лявата ви страна. — Той направи пауза, колебаещ се да каже нещо повече, и внезапно добави: — Струва ми се, заслужавате да ви дам известни обяснения. Главният вход е под наблюдение. Добре би било и за двама ни, ако посещението ви остане незабелязано. Ще ме разберете, когато се срещнем. Добре, до половин час.
— Дори по-рано — каза Колинс.
Отпуснал се върху задната седалка на служебния кадилак, из целия път до Джорджтаун Колинс не преставаше да обсъжда въпроса защо отец Дубински настояваше да се види с него така незабавно. Не му идваше нищо наум. По време на последната им среща в Бетесда свещеникът беше отказал твърдо да разкрие последните думи на полковник Бакстър. Нямаше никакви основания да мисли, че сега той е решил да пренебрегне святото задължение относно изповедта. Възможно е до него да са достигнали други сведения и той да иска да ги сподели с Колинс? Но сведения за какво? Още по-объркваща беше забележката на свещеника, че главният вход на църквата е под наблюдение. Ако това не бе приумица, а факт, тогава кой извършва наблюдението и с каква цел? Всичко бе така объркано.
По едно време Колинс се изкушаваше да сподели тази загадка с двамата мъже на предната седалка. Единият беше Пагано, бивш професионален боксьор с деформирано лице, когото бе довел от Калифорния за свой шофьор. След като го бе защитил успешно в Окланд, където е бил замесен в криминална история, се сприятелиха и Пагано му остана благодарен за цял живот. Можеше да му се доверява напълно. На предната седалка до него седеше специалният агент Хогън, грижливо подбраният му телохранител от ФБР, комуто също можеше да се довери. В един момент обаче Колинс реши, че е безполезно да търси чуждо мнение. Свещеникът го търсеше по много важен проблем. Нямаше ни една думичка, подсказваща за какво може да се отнася, затова бяха излишни всякакви разисквания. Налице бяха само необяснимите смътни предчувствия на Колинс.
Движеха се вече по 35-а и наближаваха улица О. Колинс се наведе напред.
— Пагано, спри пред ъгъла на 35-а и О. Аз ще сляза, но не искам никой да забележи колата ми.
Когато стигнаха ъгъла, Колинс бързо отвори вратата и се разпореди през рамо: