Към обяд секретарката му докладва по два важни въпроса. Първо, преровила всички папки и не е намерила търсения от него документ. Интересно, но той не бе изненадан от този резултат. Второ, бе успяла да се свърже с мисис Хана Бакстър и тя заявила, че ще бъде радостна да се види с него у дома си в два часа.
След като обядва в частната си трапезария с трима прокурори от провинцията и проведе още четири телефонни разговора, Колинс бе готов да започне личното си разследване относно документа R.
Пагано, придружен от Хогън, го откара до Джорджтаун и точно в два без пет бяха пред познатата бяла триетажна постройка от ранните години на деветнадесети век на улица, притулена в зеленината на дървета. Колинс остави двамата си придружители да го чакат, изкачи се по величествената стълба и натисна бутона на звънеца. Бе приет от весело чернокожо момиче.
— Ще повикам мисис Бакстър — каза тя. — Бихте ли искали да почакате в патиото2? Денят е толкова хубав.
Той се съгласи, придружи я до плъзгащите се стъклени врати и влезе в постланото с плочи патио. Погледна отражението си в гладката повърхност на плувния басейн, обърна се и седна в стол от ковано желязо до масичката, покрита с керамични плочки, като запали цигара.
— Здравейте, мистър Колинс — чу той младежки глас зад себе си.
Погледна през рамо и видя Рик Бакстър, внука на Хана, коленичил на плочите, зает да поправя касетофона си.
— Здравей, Рик. Как така днес не си на училище?
— Шофьорът е болен и баба ме остави вкъщи.
— Родителите ти още ли са в Африка?
— Да. Не успяха навреме да пристигнат за погребението на дядо, така че останаха там още за един месец.
— Изглежда, имаш неприятности с тази дяволия. Развалено ли е нещо?
— Не мога да го включа. Мъча се да го поправя, та да мога да запиша тазвечерното телевизионно предаване. То ще е специално, „Историята на комедията в Америка“.
— Дай да го видя, Рик. Не съм техник, но може би ще помогна.
Рик му го подаде. Той беше кестеняво момче, с живи големи очи и задължителните укрепващи скоби на зъбите. Колинс отбеляза, че за своите дванадесет години той беше много буден и зрял.
Колинс пое касетофона, провери точната нагласа на бутоните и го отвори. След миг видя неправилното свързване, оправи го и изпробва апарата. Работеше.
— Благодарности! — възкликна Рик. — Ще мога да си направя записа довечера. Трябва да ви покажа колекцията си. Записвам най-добрите телевизионни и радиопредавания и интервюта. Моята колекция е най-хубавата в нашето училище. Това е хобито ми.
— Един ден твоята колекция ще стане много ценна.
Векът на магнетофона, помисли си Колинс. Учудваше се дали някои от тези деца, даже умни като Рик, ще имат възможност в бъдещето да пишат. Ако 35-та поправка бъде прокарана, ще стане и по-лошо. Електронното подслушване и наблюдение ще станат публична практика.
— Здравей, бабо — поздрави Рик.
Колинс незабавно се изправи и се обърна навреме, за да посрещне мисис Бакстър. Когато тя го доближи, той я прегърна внимателно и я целуна по двете бузи. Тя беше дребна, пълничка жена, сега вече позастаряла, но с озарено от топлота лице и благородни черти.
— Толкова съжалявам — каза Колинс. — Много съжалявам!
— Благодаря ти, Кристъфър. Доволна съм, че всичко свърши. Не можех да понасям повече страданията му и да го гледам да лежи така като къс месо, човек с неговата жизненост. Той ми липсва. Не можеш да си представиш как ми липсва Ноъ, но това е животът. Всички сме длъжни да го изживеем — тя се изви.
— Рик, ти влизай вътре и ни остави сами. И никаква телевизия и записи до довечера. Залавяй се за книгите си и учи. Не искам да изоставаш. Баща ти ще се сърди на мен.
Когато момчето си отиде, те седнаха около масичката. Хана Бакстър подхвана носталгично отново разговора за Ноъ, как са живели заедно и как е било, когато е бил здрав, но накрая гласът й притихна и тя въздъхна.
— Не ме оставяй да продължавам — произнесе тя. — Ти как се справяш с работата си?
— Не толкова лесно. Сега виждам през какво е преминал Ноъ.
— Той обичаше да казва, че службата му лежи на подвижни пясъци. Каквито и усилия да правиш, потъваш все по-надълбоко. Във всеки случай, ако някой успява да се справи, това си ти, Кристъфър. Зная, че Ноъ имаше голяма вяра в теб.
— Заради това ли изпрати да ме повикат през последната нощ, Хана?