— Разбира се.
— Как точно го стори?
— Бях до него, когато излезе от комата. Беше отчайващо слаб, а гласът му трудно разбираем. Позна ме, прошепна нещо мило, а след това ме помоли за услуга. „Доведи Крис Колинс — каза той. — Трябва да го видя. Важно е. Трябва да говоря с него.“ Не го изговори така ясно, но се опитваше да каже това. И така, аз изпратих да те повикат. Съжалявам, че не можа да пристигнеш навреме.
— Хана, защо не е казал на тебе това, каквото е искал да предаде на мен?
Тази мисъл никога не беше я осенила.
— Защо не го е сторил, та то беше служебно, сигурна съм. Много рядко ме посвещаваше в служебните си проблеми. Отнасяше ли се до работата, винаги търсеше човека, с когото е свързана. В случая искаше на теб да каже нещо. Лошото е, че тази възможност пропадна.
На Колинс му се прииска да й съобщи, че полковникът е използувал тази възможност чрез отец Дубински, но тъй като това не й бе известно, той инстинктивно реши да не го споделя с нея.
— Ех, ако бях говорил с него — каза Колинс. — Би ме напътил за толкова много неща по отношение на службата, искам да кажа. Например някои от неговите папки липсват. Търсихме ги в службата. Секретарката ми каза, че личната му архива е била пренесена тук след заболяването му.
— Точно така. Съхранявах ги в работния му кабинет.
— Мога ли да ти отнема няколко минути, за да ги прегледам, Хана?
— Няма ги у дома. Тези папки вече не са тук. Бяха изнесени непосредствено след смъртта на Ноъ. Обади се Върнън Тайнън и ме замоли да ги оставя на негово разположение за един-два месеца. Обясни ми, че иска да направи проверка да не би между тях да има строго секретни материали. С радост му ги предадох. Тези секретни материали на Ноъ са действували винаги на нервите ми. Ето защо, ако ти трябва нещо, потърси Върнън. Той ще ти услужи, сигурна съм.
Чудна работа, помисли си Колинс. За какво Върнън Тайнън ще се рови в частните книжа на полковник Бакстър? Но засега нямаше време да се занимава с това.
— Всъщност, Хана, търся книжа, свързани с 35-та поправка. Под название „Документът R“. Да си го срещала някъде сред папките?
— Никога не съм пипвала папките му. Нямаше защо.
— Ами спомняш ли си някога Ноъ да е споделял нещо с теб за документа R?
— Не — поклати глава тя, — не ми идва наум. Както ти казах, рядко споделяше с мен служебни въпроси.
— Можеш ли да се сетиш за някого — продължи разочарован Колинс, — някои приятели, с които да е говорил за него?
Тя посочи пакетчето с цигари на масата.
— Може ли да си взема една, Кристъфър? — Той сръчно извади цигара, подаде й я и я запали. — Започнах да пуша отново на следващия ден след погребението. — Тя всмукна няколко пъти замислено. — Ноъ нямаше много близки приятели. Беше доста затворен човек, както може би знаеш. С някои хора той прекарваше доста време в кабинета си, като Тайнън и Адкок например, но това бяха по-скоро служебни отношения. Що се отнася до личната страна… лични приятели? — Тя се замисли дълбоко. — А, да, допускам, че само един може да бъде квалифициран като близък приятел, това е Доналд, Доналд Редънбоу. Двамата бяха най-добри приятели, докато се случи бедата с Доналд.
За момент това име не говореше нищо на Колинс, а след това си спомни за големите заглавия и името изплува на повърхността.
— След като Доналд беше подследствен, осъден и настанен във федералния затвор в Люисбърг — продължи Хана Бакстър, — е, Ноъ не можеше да продължава да се вижда с него, разбира се. Искам да кажа, че съобразно положението на Ноъ то беше неудобно. Това наподобяваше времето, когато Робърт Кенеди беше главен прокурор, а приятелят му Джеймз Лендис беше осъден за неизплатени данъци. Кенеди промени отношението си към него. Не му беше възможно да се намеси в негова полза. Също така Ноъ не можеше да се намеси в случая с Доналд. Въпреки всичко Ноъ вярваше в невинността на Доналд и считаше осъждането му за юридическа неправда. Именно Доналд беше един от най-добрите приятели на Ноъ.
— Доналд Редънбоу — каза Колинс, — спомням си това име. Придоби голяма публичност преди две-три години. Скандал във връзка с някакви пари, не си спомням подробности.
— Беше много объркан случай. Аз също не си спомням подробности. Доналд практикуваше като адвокат във Вашингтон, а след това стана съветник на президента по време на предишната администрация. Беше обвинен за измама или изнудване, забравих точно какво, за един милион долара, измъкнати от големите корпорации с правителствен контракт. В действителност парите са идвали от незаконни кампанийни вноски. Когато ФБР арестува някой си Хайлънд, той извъртя всички доказателства така, че да получи по-лека присъда, и стовари цялата вина върху Доналд Редънбоу. Хайлънд докладвал, че Доналд е на път за Майями, за да предаде парите на трети заговорник. Когато хората на ФБР го задържали в Майями, не намерили никакви пари у него. Доналд е настоявал, че никога не е притежавал такива пари. Независимо от това, а той бе съден и признат за виновен единствено въз основа свидетелските показания на този Хайлънд.