— Да, сега всичко изплува в паметта ми. Струва ми се, присъдата му беше доста тежка, нали?
— Петнадесет години — отговори Хана. — Ноъ беше много разтревожен. Винаги твърдеше, че Доналд е бил използуван като изкупителна жертва от приближените с тогавашния президент, за да покажат колко чиста е неговата администрация. Ноъ не можеше да се намеси в съдебното разследване. Опита се да смекчи присъдата му, но без успех. Зная с положителност, че Ноъ се надяваше след излежаване на пет години затвор да успее да го пусне под гаранция, но Ноъ вече го няма. Все пак човекът, способен да ти окаже помощ, е Доналд Редънбоу освен Тайнън, разбира се.
— Искаш да кажеш, че Редънбоу може да знае нещо относно документа R?
— Не мога да кажа това, Кристъфър. Аз просто не зная, но ако този документ е някакъв проект, свързан с Ноъ, много вероятно е да го е обсъждал с Доналд Редънбоу. При трудни случаи той твърде често се съветваше с Доналд. — Тя смачка цигарата си в пепелника. — Защо да не посетиш Люисбърг официално? Можеш да си уредиш среща с него и да му заявиш, че искаш да му помогнеш, както възнамеряваше и Ноъ. Може би ще се съгласи да ти сътрудничи и да ти даде необходимите сведения. Може дори да му пиша и да му кажа да ти вярва като на протеже и приятел на Ноъ.
— Би ли сторила това? — запита Крис обнадежден. — Разбира се, аз пък ще се опитам да му помогна.
— Съвсем сигурно, ще му пиша, бездруго възнамерявах да го уведомя за случилото се с нас. Не вярвам да получава много писма с изключение от дъщеря си. Тя е хубаво момиче, нарича се Сюзи и сега живее във Филаделфия. Непременно ще го уведомя, че ще го посетиш. Кога смяташ да го сториш?
Колинс прелисти мислено календара.
— В края на седмицата трябва да съм в Калифорния, за да произнеса реч. Предполагам, че след няколко дни ще се върна. Добре, можеш да пишеш на Редънбоу, че след около една седмица ще го потърся, не по-късно. Това е чудесна услуга, Хана, и съм ти благодарен! — Той се изправи, доближи се и я целуна по бузата. — Благодаря ти за всичко. Бъди спокойна и гледай да си създаваш занимания. Ако имаш нужда от нещо, Карин и аз сме винаги готови да помогнем.
Като се насочи към колата, той се чувствуваше значително облекчен. Редънбоу беше реална благоприятна възможност. След малко обаче настроението му се понижи. Най-напред трябваше да се изправи пред Тайнън с мистерията за документа R. Не беше сигурен как да го стори, но трябваше да го направи рано или късно. Докато сядаше в лимузината, бе взел решение: колкото по-рано, толкова по-добре.
На следващата сутрин в десет и тридесет Крис Колинс се срещна с Върнън Т. Тайнън в залата за конференции на директора, прилепена към неговия кабинет.
Колинс смяташе, че срещата им ще се състои в кабинета на Тайнън. Той се надяваше да види не е ли в този кабинет касата с частната архива на Бакстър. Тайнън обаче го чакаше в хола и когато той се изкачи до седмия етаж, посрещна го и го заведе в залата за конференции. Тук директорът настоя Колинс да седне на председателското място, а сам той се отпусна върху кресло вдясно от него. Докато изваждаше от чантата си кафявия служебен плик с последните криминални статистики от Калифорния, Колинс слушаше и наблюдаваше как Тайнън се шегува със секретарката си, заета в сервирането на чай и кафе. След срещата с отец Дубински у Колинс бяха се загнездили доста съмнения по отношение директора на ФБР, но сега, когато гледаше как по човешки се държи Тайнън със секретарката си, подозренията му се разсеяха. Свадливото му лице се бе изкривило в усмивка. В държанието му имаше откровеност и прямота, които обезоръжаваха. Как можеше човек да се съмнява в един от водещите хора в правосъдието? Най-вероятно свещеникът е разбрал криво или пресилено заплахата на пратеника на директора Тайнън.
— Не забравяй, Бет — провикна се директорът след напускащата стаята секретарка, — никой да не ни прекъсва! — След това се постави изцяло на разположение на госта си. — Е, Крис, с какво мога да ти бъда в помощ?
— Необходими са ми само няколко минути — каза Колинс, като подреждаше книжата пред себе си. — Преработвам речта си за Лос Анджелис и смятам да включа в нея последните доклади за престъпността в Калифорния…
— Да, подготвихме ги точно за тях, там е сега нашето бойно поле. Не си ли ги получил? Изпратих ти ги още вчера.