Въпреки че досега Колинс беше посещавал шест пъти тази зала — пет пъти като заместник главен прокурор вместо болния полковник Бакстър и преди една седмица вече като главен прокурор, — тя му се стори необичайно чужда. Креслата бяха отстранени от масата и наредени пред телевизора и така се създаваше този ефект. Далечният край на грамадната маса, там, където на стената висеше портретът на Вашингтон, рисуван от Джилбърт Стюарт, беше постлан със зелена покривка и отрупан със съдове от старинна мед, натъпкани с топли предястия, а около тях се въртеше главният готвач с накривена бяла шапка. Чрез най-обикновена безразборност официалната зала бе превърната в място за веселие.
Докато Колинс и Карин, притиснала нервно лакътя му, оглеждаха залата, първият помощник на президента, Макнайт, се спусна да ги поздрави. Той ги поведе и бързо ги представи на присъствуващите: заместник-президента Франк Лумис и жена му; мис Леджър, личната секретарка на президента; Роналд Стийдмън, личен агитатор на президента от университета в Чикаго; министъра на вътрешните работи Мартин; след това водачите на мнозинството в Конгреса и накрая президента.
Президентът, слаб, подвижен човек, учтив и изтънчен, ласкав, с тъмна коса, посребрена по слепоочията, с изострен нос и придърпана навътре брадичка, пое ръката на Карин, раздруса Кристъфъровата и изведнъж започна сякаш да се извинява:
— Марта — заговори той за първата дама на САЩ — съжалява толкова много, че не може да присъствува тази вечер, за да се опознае по-добре с вас. На легло е с лека инфлуенца. О, тя ще се оправи, та това няма да е последното ни събиране… Е, Крис, изглежда, ще прекараме приятна вечер?
— Надявам се, мистър президент. Какви са сведенията ви?
— Както знаете, сенатите на Ню Йорк и Охайо ратифицираха 35-та поправка още рано вчера. Сега сме изцяло в ръцете на камарите на представителите им. Веднага след вчерашното гласуване агитаторите на Стийдмън плъзнаха в Олбъни и Кълъмбъс да обработват гласоподавателите. Охайо изглежда съвсем сигурен. Стийдмън притежава броя на гласоподавателите с „да“ и той е значителен. Нюйоркчани са малко по-колебливи, не се знае накъде ще залитнат. Доста от обработваните са отговорили „не съм решил“, а други „не коментирам“, но тези с положителните отговори вярват в успеха. Също така мисля, че последните статистики на Върнън… Здравей, Върнън!
Директорът Върнън Т. Тайнън се присъедини към тях, като огромната му фигура засенчи всичко. Ръкува се с президента, с Колинс и отправи комплименти към Карин.
— Току-що говорих, Върнън — подхвана отново с вибриращ глас темата си президентът, — за информацията, доставена от теб преди един час. Тя ще произведе голям ефект в Олбъни. Много съм доволен, че успя да я доставиш навреме.
— Не беше лесно — отвърна Тайнън, — доста се поблъскахме. Но вие сте прав. Ще свършат хубава работа. Роналд Стийдмън изглежда твърде неуверен. Според него Охайо е на наша страна, но Ню Йорк виси някак във въздуха. Не е съвсем сигурен в техните гласове.
— Е, аз пък съм уверен — прозвуча гласът на президента. — Само след два часа ще имаме доверието на тридесет и осем щата от всичките петдесет и новата поправка като част от конституцията. В ръцете ни ще бъдат средствата за спасяването на страната ни, ако изобщо то се наложи някога.
— Кога ще започне, мистър президент? — кимна към телевизора Колинс.
— След десетина-петнадесет минути. Все още спорят по някои несъгласувани въпроси.
— Мисля, че ще имаме възможност да видим, а също така и да пийнем по нещо — каза Колинс.
Като поведе Карин настрана, той усети, че и Тайнън се прилепва до него, без да са го канили.
— Бих пийнал нещичко и аз — оправда се директорът.
Доближиха мълчаливо края на огромната маса, където властвуваше над редица от чаши, бутилки и изстудителни кофички Чарлз, камериерът на президента. Тайнън хвърли поглед през Колинс към Карин.
— Как се чувствувате напоследък, мисис Колинс? — запита той.
Изненадана, Карин повдигна ръка да приглади късата си руса коса, после я отклони и опипа свободно лежащия върху талията й колан.
— Никога не съм се чувствувала по-добре, благодаря ви.
— Хубаво, това е много хубаво — отговори Тайнън.
Колинс взе чаша шампанско и хайвер върху препечен хляб за жена си, а за себе си уиски с вода и се насочиха към две празни кресла пред телевизора. Изведнъж усети, че тя го подръпва леко за ръкава. Той приведе главата си към нейната.