Джийн М. Оел
Долината на конете
В добавка към хората, споменати в „Кланът на пещерната мечка“, които продължиха да ми помагат и за тази книга от серията „Децата на земята“ и на които аз също продължавам да съм им благодарна, сега съм задължена и на: директора, д-р Дензил Фъргъсън, и персонала на опитната станция в Мальор във високите пустинни степи на Централен Орегон и особено на Джим Ригз. Освен другите неща той ме научи как се пали огън, как се използва копиеметът, как се правят спални рогозки от папур, как се оформя с натиск инструмент от кремък и как се пасира еленов мозък — кой би помислил, че кожата на елена може да стане мека като кадифе?
Дорийн Ганди, за внимателния прочит и забележките, благодарение на които се уверих, че тази книга е напълно самостоятелна.
Рей Оел, за поддръжката, окуражаването, помощта и загдето миеше чиниите.
1
Беше мъртва. Какво от туй, че ледените иглички на смразяващия дъжд жулеха кожата и? Младата жена се сви на вятъра и придърпа по-ниско качулката от росомахова кожа. Яростните пориви усукваха около краката и мечата кожа, с която бе облечена.
Това насреща дървета ли са? Стори и се, че си спомня как по-рано е видяла рошава редичка дървесна растителност на хоризонта, и и се прииска да бе обърнала повече внимание или паметта и да бе тъй добра, както на останалите от Клана. Тя все още мислеше за себе си като за Клан, макар никога да не бе била, а пък сега беше и мъртва.
Сведе глава и се приведе към вятъра. Бурята я бе връхлетяла внезапно от север и тя отчаяно се нуждаеше от укритие. Само че пещерата бе далеч, а местността беше непозната. Откакто напусна, бе минал цял лунен цикъл, а тя все още нямаше представа къде отива.
На север, към голямата земя оттатък полуострова — само това знаеше. През нощта, когато умря, Иза и каза да си тръгне, каза, че Брод ще намери начин да я нарани, когато стане водач. Иза се оказа права. Брод я бе наранил по-лошо, отколкото можеше да си представи.
Той нямаше основание да ми отнема Дърк, помисли си Айла. Дърк е мой син. Брод нямаше основание и да я прокълне. Той бе човекът, който разгневи духовете. Той бе човекът, който докара земетресението. Но тогава тя поне знаеше какво може да очаква. А втория път всичко стана тъй бързо, че дори на Клана му трябваше време, за да го приеме, да я изхвърли от очите си. Само че не можаха да накарат Дърк да не я вижда, ако и да беше мъртва за останалата част от клана.
Брод я бе проклел в пристъп на гняв. Когато първия път я бе проклел Брун, той ги беше подготвил. Той си имаше основания. Те знаеха, че той трябва да го стори, а и той и бе дал шанс.
Повдигна глава към поредния леден порив и забеляза, че се мръква. Скоро ще се стъмни, а краката и са вкочанени. Студената лапавица се просмукваше през кожените и нозебрани въпреки острицата, която бе напъхала вътре в тях за изолация. Почувства облекчение, когато видя едно закърняло и усукано борче.
В степта дърветата бяха рядкост. Те растяха само там, където имаше достатъчно влага. Две редици борове, брези или върби, изваяни от вятъра в осакатени асиметрични форми, обикновено показваха речно русло. Такава гледка бе добре дошла през сухите сезони в една земя, където подпочвената вода беше рядкост. Когато бурите завиеха над откритата равнина откъм големия северен ледник, дърветата предлагаха защита макар и скъперническа.
След още няколко стъпки младата жена стигна до истинска рекичка, въпреки че между окованите в лед брегове течеше само тясна струйка вода. Тя сви на запад по течението, като се оглеждаше за по-плътна растителност, която би могла да и предостави по-добро скривалище, отколкото близкия шубрак.
Помъкна се отново с пусната качулка, но се озърна, щом вятърът внезапно затихна. Оттатък рекичката отвесна скала защищаваше брега. Острицата изобщо не стопли нозете и когато при пресичането ледената вода се процеди вътре, ала тя бе щастлива, че се е озовала на тихо. На едно място калната стена на брега беше вдълбана, като отгоре оставаше изтъкан от преплетени корени на треви и сплъстена стара растителност навес със сравнително сухо местенце под него.
Развърза подгизналите каишки, придържащи походната кошница към гърба и, и я тръсна долу. После извади тежката зуброва кожа и един як ошмулен клон. Издигна нисък наклонен навес и затисна краищата му с камъни и довлечени от течението пънове. Клонът го държеше отворен отпред.
Със зъби разхлаби ремъците на дланобраните си. Те представляваха парчета кожа с приблизително кръгла форма, събираха се при китката и имаха прорез отстрани на дланите, за да може да извади палеца или цялата си ръка, когато поиска да хване нещо. Нозебраните бяха направени по същия начин, като се изключи прорезът, и тя се поизмъчи, докато развърже набъбналите кожени ремъци, усукани около глезените и. Махна ги, внимателно извади отвътре мократа острица.