12
— Джондалар! — поздрави Маркено. Високият рус го изчака да го застигне. — Намери начин довечера да не се качиш веднага — рече Маркено с приглушен глас. — Тонолан изтърпя достатъчно ограничения и ритуали от Обещанието насам. Време е за малко отпускане — той махна запушалката на мяха и с хитровата усмивка даде на Джондалар да подуши боровинковото вино.
Зеландонии кимна и в отговор също се усмихна. Между неговите хора и Шарамудои имаше разлики, ала някои обичаи очевидно бяха широко разпространени. Зачуди се дали младите хора не замислят някой собствен „ритуал“. Двамата мъже изравниха крачката и продължиха надолу по пътя.
— Как са Толи и Шамио?
— Толи се безпокои, че на Шамио ще остане белег на бузата, но и двете оздравяват. Серенио казва, че не мисли, че от изгарянето ще остане следа, ама дори Шамуд не е сигурен за това.
Следващите няколко крачки загриженото изражение на Джондалар бе досущ като Маркеновото. Зад завоя налетяха на Карлоно, който изучаваше едно дърво и щом ги видя, широко се усмихна. Когато се усмихваше, приликата му с Маркено бе по-очевидна. Той не бе тъй висок като сина на сърцето си, но слабото жилаво телосложение бе същото. Погледна още веднъж дървото и поклати глава.
— Не, не става.
— Не става? — попита Джондалар.
— За подпорки. Не виждам лодката в това дърво. Нито един клон няма да легне по вътрешната извивка, дори и след одялкване.
— Откъде знаеш? Лодката не е завършена — каза Джондалар.
— Знае — намеси се Маркено. — Карлоно винаги намира клони, които лягат точно. Ако искате, вие си стойте и си говорете за дърветата. Аз ще слизам.
Джондалар го изгледа как се отдалечава и попита Карлоно:
— Как виждаш в дърво какво ляга на лодка?
— Трябва да добиеш чувство за това, иска се доста практика. Този път не търсиш високи и прави дървета. Трябват дървета с кривини и извити клони. После си мислиш как ще легнат на дъното и как ще се извият по бордовете. Ще търсиш дървета, които растат сами и имат достатъчно място да се развиват по свой собствен начин. Дърветата са като хората — някои растат най-добре в компания, като се опитват да надминат останалите. Други имат нужда да растат по собствен начин, макар че може и да са самотни. И едните, и другите са ценни.
Карлоно сви по една не тъй утъпкана пътечка.
— Понякога намираме две дървета да растат заедно — продължи водачът на Рамудои, — като се извиват и се нагаждат едно към друго, като тези двете — той посочи — две преплетени дървета. — Наричаме ги влюбена двойка. Случва се като отсечеш едното, другото също да умре — рече Карлоно. Челото на Джондалар се набръчка.
Стигнаха просеката и Карлоно поведе високия мъж нагоре по слънчевия склон към един гигантски изкривен и възлест дъб. Като приближиха, на Джондалар му се стори, че вижда на дървото някакви странни плодове. След още няколко крачки с изненада разбра, че дървото е украсено с необичайна група предмети — фини кошнички, надиплени и оцветени, малки кожени торбички, бродирани с дребни раковини и усукани и завързани в определен ред върви. Една дълга огърлица бе стояла толкова време увита около огромния ствол, че се беше впила в него. Разгледа я по-внимателно и видя, че е направена от мъниста от миди — грижливо оформени и с пробити в центъра дупки — които се редуваха с отделни рибни прешлени с естествен отвор в средата. Забеляза, че от клоните висят миниатюрни издялкани лодчици, окачени на кожени ремъци, кучешки зъби, пера от птици, катеричи опашки. Никога не бе виждал нещо подобно.
Карлоно го забеляза как се ококори и се изхили.
— Това е Благословеното дърво. Предполагам, че Джетамио му е направила подарък. Обикновено, когато жените искат Мудо да ги благослови с дете, правят подаръци. Жените си мислят за дървото като че ли им принадлежи, но и мъжете, които са му поднасяли дарове, не са малко. Те молят за добър късмет при първия лов, за сполука с новата лодка, за щастие с новата стопанка. Не се моли често, а само при специални случаи.
— Толкова е голямо!
— Да. Това е дървото на Майката, но не съм те довел тук заради нея. Виждаш ли колко извити и криви са клоните му? И да не беше Благословеното дърво пак щеше да е прекалено голямо, но когато гледаш за подпорки, търсиш такива дървета. После изучаваш клоните, за да откриеш кои ще паснат във вътрешността на лодката ти.
Потеглиха по друга пътечка надолу към лодко строителницата и наближиха Маркено и Тонолан, които обработваха един дебел и дълъг ствол, като дълбаеха с теслите си жлеб в него. В сегашния си вид стволът напомняше повече грубото корито, в което правеха чая, отколкото някоя от грациозно оформените лодки, но формата в общи линии вече се очертаваше. По-късно щяха да бъдат издялани масивни нос и кърма, само че първо трябваше да се довърши вътрешността.