Сега двамата бяха лице в лице с кожената постелка между тях.
— Защо не я взе за другарка? Всички го очакват от години.
Въпросът на Тонолан беше сериозен. Живите сини очи на Джондалар помрачняха и веждите му се свиха.
— Може би тъкмо защото всички го очакват, — рече. — Не зная, Тонолан, но честно казано, аз също очаквам да я взема. Коя друга мога да взема?
— Коя ли? Ами че почти всяка, която поискаш, Джондалар. В никоя Пещера няма да се намери една необвързана жена — а и доста обвързани — която да не рипне при възможността да върже възела с Джондалар от Зеландонии, брат на Джохаран, водач на Деветата пещера, да не споменавам, че е брат на Тонолан, смел и енергичен авантюрист.
— Забрави син на Мартона, бивш водач на Деветата Пещера на Зеландонии, и брат на Фолара, красивата дъщеря на Мартона или поне ще стане красива, когато порасне — усмихна, се Джондалар. — Ако трябва да назовеш връзките ми, не забравяй благословените от Дони.
— Кой може да ги забрави? — попита Тонолан, като се обърна към спалните чували — всеки от две кожи, изрязани така, че да им стават, прикрепени с ремъци отстрани и отдолу, и с ремък за притягане около отвора. — За какво говорим? Аз дори мисля, че и Джоплая би се свързала с теб, Джондалар.
Двамата започнаха да подреждат твърдите, подобни на кутии самари, които отвън се стесняваха към върха. Бяха направени от твърда сурова кожа, прикрепена към дървени ребра, и се носеха с кожени раменни ремъци, които можеха да се нагаждат чрез една редица гравирани кончета от слонова кост. Копчетата се притягаха чрез прокарано през единствената централна дупка ремъче — то се завързваше отпред за второ ремъче, което минаваше обратно през същата дупка и отиваше към следващото копче.
— Знаеш, че не можем да се обвържем. Джоплая ми е братовчедка. А и човек не може да я взима на сериозно, тя е ужасна драка. Сприятелихме се с нея, когато отидох да живея с Даланар, за да изуча моя занаят. Той ни учеше и двамата едновременно. Тя е един от най-добрите майстори на кремъка, които познавам. Само да не си и продумал, че съм го казал. Никога няма да ми даде да го забравя. Винаги се опитвахме да се надминем един друг.
Джондалар вдигна тежката торбичка, в която бяха неговите приспособления за правене на инструменти и няколко големи резервни къса кремък. Мислеше си за Даланар и Пещерата, която той бе основал.
Ланзадоните се умножаваха. Откакто ги бе напуснал, към тях се бяха присъединили още хора и семействата се разрастваха. Скоро ще има Втора пещера на Ланзадонии, помисли си. Постави в самара торбичката, после кухненските съдове, храната и останалото снаряжение. Най-отгоре сложи спалния си чувал и палатката, а два от прътовете на палатката в един държан от лявата страна. Тонолан носеше постелката и третия прът. В специален държач от дясната страна на самарите двамата носеха по няколко копия.
Тонолан започна да пълни мяха за вода със сняг. Той бе направен от обшит с кожа животински стомах. При голям студ, както беше на ледника на платото, който току-що бяха пресекли, носеха мяховете за вода под анораците до телата си, така че топлината им да разтопи снега. На ледника не се намираше гориво за огън. Бяха го преминали, ала надморската височина още не бе такава, че да намерят свободно течаща вода.
— Да ти кажа, Джондалар — каза Тонолан, като погледна нагоре, — радвам се, че Джоплая не ми е братовчедка. Мисля, че бих се отказал от моето Пътешествие, за я взема за другарка. Никога не си ми казвал, че е толкова красива. Никога не съм виждал друга такава човек не може да откъсне очи от нея. Кара ме да съм благодарен, че съм роден от Мартона, след като тя е взела Уиломар, а не докато още е била другарка на Даланар. Най-малкото ми дава някакви шансове.
— Предполагам, че е красива. Не съм я виждал от три години. Сигурно вече има другар. Радвам се, че Даланар реши да доведе ланзадоните на Събирането на Зеландонии това лято. Когато Пещерата е само една, нямаш много голям избор. За Джоплая това е възможност да срещне и някои други мъже.
— Да, а за Марона е възможност да срещне съперница. Почти съжалявам, че няма да съм там, когато двете се срещнат. Марона е свикнала да е красавицата на компанията. Направо ще намрази Джоплая. И както и ти няма да се появиш, имам чувството, че Марона няма да се весели много на тазгодишното Лятно събиране.
— Имаш право, Тонолан. Тя ще бъде оскърбена и ядосана и аз не я упреквам. Характерът и си го бива, но тя е добра жена. Всичко, от което се нуждае, е достатъчно добър за нея другар. А тя знае как да зарадва един мъж. Като съм с нея, съм съвсем готов да завържа възела, но като я няма… не знам, Тонолан — Джондалар се намръщи и като постави мяха за вода в анорака си, притегна ремъка отгоре.