Четиримата бързо прехвърлиха камъните, които се нагряваха в голямото огнище, в пълната с вода лодка. От водата се вдигна пара и тя завря. Процесът не се различаваше от нагряването на камъни за приготвяне на чай, просто мащабите бяха по-големи. Целта също бе различна. Горещината и парата не служеха да се сготви нещо, а за промяна на формата на съда.
Застанали един срещу друг в средата на лодката, Маркено и Карлоно вече опитваха податливостта на корпуса, като внимателно дърпаха, за да разширят съда, без да спукат дървесината. Целият труд по издялкването и оформянето на лодката би отишъл нахалост, ако тя се спукаше при разширяването. Докато двамата дърпаха средата встрани, Тонолан и Джондалар изчакваха с най-дългата паянта и щом стана възможно, я нагласиха и затаиха дъх. Тя удържа.
Веднъж поставена централната паянта, пропорционално скъсените разпънки бяха поставени на местата им по дължината на лодката. Заизгребваха водата, докато успеят да се справят с товара, извадиха камъните и наклониха кануто, за да излеят останалата вода. Сетне оставиха лодката да съхне между блоковете.
Мъжете се отдръпнаха назад да погледнат и одобрят и с облекчение си поеха дъх. Лодката бе почти петдесет стъпки дълга и повече от осем стъпки широка в средата, но разпъването бе променило очертанията и и по друг важен начин. С разширяването на средата предната и задната част се бяха повдигнали, придавайки на краищата на съда елегантна извивка нагоре. Разширяването бе довело не само до по-голямо напречно сечение и оттам до увеличена стабилност и товароподемност, а и до повдигане на кърмата и носа, така че вълните или бушуващата вода щяха да се преодоляват по-лесно.
— Сега това е лодка на мързеливец — рече Карлоно, когато тръгнаха към другата страна на площадката.
— Мързеливец! — — възкликна Тонолан, мислейки си за тежката работа.
Карлоно се усмихна на очакваната реакция.
— Има една дълга история за един мързеливец, чиято жена го тормозела и той зарязал цяла зима лодката си навън. Когато отишъл да я види, тя била пълна с вода, а ледът и снегът я били разширили. Всички си мислели, че е съсипана, но това била единствената лодка, която имал. Щом изсъхнала, я пуснал във водата и открил, че се управлява много по-лесно. Според историята след това всеки правел лодките по този начин.
— Историята е много смешна, когато се разправя както трябва — каза Маркено.
— И може би в нея има частица истина — добави Карлоно. — Ако правехме малка лодка, щяхме вече да сме готови, като се изключат сглобките — рече той, щом доближиха група мъже, които пробиваха отвори в краищата на дъските със свредла от кост. Работата беше досадна и тежка, но многото ръце я ускоряваха, а общуването намаляваше скуката.
— А аз щях да бъде съвсем близко до обвързването — каза Тонолан, забелязвайки Джетамио сред работещите.
— Усмихвате се, значи се е разпънала добре — рече младата жена на Карлоно, макар очите и да се стрелкаха към Тонолан.
— Ще бъдем по-сигурни, когато изсъхне — каза Карлоно, за да не предизвиква съдбата. — Как вървят стрингерите?
— Готови са. Сега обработваме дъските за къщата — отвърна една по-възрастна жена. По своему тя напомняше Карлоно, а също и Маркено, особено щом се усмихнеше. Една млада двойка има нужда не само от лодка: За живота са нужни повече неща, скъпи Братко.
— Брат ти не по-малко от теб е нетърпелив да ги види свързани, Каролио — рече Бароно, усмихвайки се на двамата млади, които се гледаха с печални усмивки, без да изричат и дума. — Само че какво струва една лодка без къща?
Каролио го изгледа оскърбено. Това беше стар Рамудои афоризъм, който някога бе минавал за остроумен, но от много повтаряне се бе изтъркал.
— Их! — възкликна Бароно. — Пак се счупи!
— Днес е много кьопав — рече Каролио. — Чупи вече трето свредло. Мисля, че се опитва да се измъкне от досадните дупки.
— Не бъди толкова сурова към стопанина си — каза Карлоно. — Всеки чупи свредла. Нищо не може да се направи.
— Тя има право за едно нещо. Досадни дупки. Не мога да се сетя за нищо по-досадно — каза Бароно и широко се ухили, когато всички простенаха.
— Мисли си, че е забавен. Може ли да има нещо по-лошо от мъж, който си мисли, че е забавен? — обърна се Каролио към цялата компания. Всички се усмихнаха. Знаеха, че двамата прикриват голямата си взаимна привързаност с дърлене.