— Ако имаш свободни свредла, аз опитвам да правя дупки — каза Джондалар.
— Да не му има нещо на този млад човек? Никой не ще да пробива дупки — каза Бароно, но бързо стана.
— Джондалар е много заинтересуван от правенето на лодки — рече Карлоно. — Пробва си ръката с почти всички операции.
— Не е късно да го направим Рамудои! — каза Бароно. — Винаги съм го мислел за интелигентен младеж. Виж, за другия не съм толкова сигурен — добави с усмивка към Тонолан, който не забелязваше нищо, освен Джетамио. — Мисля, че дърво да падне отгоре му, няма да разбере. Нямаме ли нещо, дето и той да може да свърши?
— Може да събира дърва за парната къщичка или да бели кората на върбови шибучици за свързване на дъските — каза Карлоно. — Щом еднодръвката изсъхне и пробием дупки в корпуса, ще започнем да огъваме дъските, за да паснат. Колко време мислиш, че трябва, за да я закършим, Бароно? Трябва да кажем, на Шамуд да определи ден за съчетанието. Доландо ще трябва да изпрати вестители да другите Пещери.
— Какво друго още трябва да бъде направено? — попита Бароно, щом тръгнаха към един ъгъл, където в земята бяха побити яки колове.
— Носът и кърмата трябва да се скосят и… идваш ли, Тонолан? — рече Маркено.
— Как… О… да, идвам.
Когато се отдалечиха, Джондалар избра едно костено свредло, монтирано в дръжка от рог и започна да наблюдава как работи Каролио.
— Защо дупки? — попита той, след като тя направи няколко.
Карлоновата близначка бе също тъй отдадена на лодките като брат си — въпреки всички закачки — и също такъв експерт в завързването и сглобките, какъвто беше той в издълбаването и оформянето. Тя започна да обяснява, после стана и заведе Джондалар на друга работна площадка, където имаше една частично разглобена лодка.
За разлика от саловете, които зависеха от плаваемостта на съставните си материали, принципът на лодките на Шарамудои беше да се оформи въздушен джоб в дървена обвивка. Това бе забележително изобретение, което позволяваше по-добра маневреност и пренасянето на много по-тежки товари. Дъските, които се използваха за превръщането на служещата за основа на конструкцията еднодръвка в по-голяма лодка, се огъваха с топлина и пара, за да прилегнат добре към извития корпус, а после буквално се пришиваха към него, обикновено с върбови клонки, прекарани през предварително пробити отвори. Към кърмата и носа се прикрепваха с дибли. По-после за усилване на конструкцията и за монтиране на седалките по двата борда се поставяха подпори.
При добро изпълнение се получаваше водонепроницаема черупка, която можеше да издържи на усилията и ударите при усиленото ползване в продължение на няколко години. Понякога обаче износването и изгниването на върбовите влакна налагаха лодката да бъде напълно разглобена и построена отново. Отслабените дъски също се подменяха и продължителността на ефективното използване на лодките се увеличаваше значително.
— Виж…, където стрингерите са махнати — рече Каролио и посочи на Джондалар разглобената лодка, — по горния край на еднодръвката има дупки.
Тя му тикна в ръцете една огъната дъска, която лягаше добре върху черупката.
— Това е бил първият стрингер. Дупките по тънката му страна съвпадат с дупките в корпуса. Виждаш ли, той е прихлупвал корпуса ей така и е бил пришит към горната му страна. После към този стрингер е бил пришит по-горният.
Двамата отидоха откъм още неразглобения борд на лодката. Каролио посочи разръфаните и прокъсани влакна в някои от отворите.
— Тая лодка отдавна плаче за пренареждане, но поне видя как се застъпват стрингерите. За малките лодки — за един или двама души — нямаш нужда от бордове, еднодръвката е достатъчна. Обаче са по-трудни за управление в бурни води. Може да излезнат от контрол, преди да си разбрал.
— Някой ден аз искам да науча — каза Джондалар. После забеляза извития стрингер и попита:
— Как огъвате дъски?
— С пара и напъване, също като еднодръвката, която сте разширили. Онези колове, при които са Карлоно и брат ти, са за обтяжките, които придържат стрингерите на място, докато ги зашият. Щом се пробият дупките, не отнема много време, стига всички да работят заедно. По-големият проблем е пробиването на дупките. Заостряме костените острия, но те се чупят много лесно.
Вечерта, когато всички тръгнаха към високата тераса, Тонолан забеляза, че брат му се е смълчал необичайно.
— За какво мислиш, Джондалар?
— За правенето на лодки. В него има повече неща, отколкото съм си мислел. Никога по-рано не съм чувал за такива лодки, нито пък съм виждал толкова изкусни гребци като Рамудои. Струва ми се, че хлапетата им се чувстват по-уверено в малките си лодки, отколкото като ходят. И са толкова изкусни със своите сечива…