Тонолан видя, че очите на брат му се озариха от ентусиазъм.
— Аз ги разгледах. Мисля, че ако успея да откъртя едно голямо парче от работния край на теслата на Карлоно, ще се получи гладка вдлъбната повърхност от вътрешната страна и с нея ще може да се работи много по-лесно. И съм сигурен, че мога да направя кремъчен резец, с който тези дупки ще се правят по-бързо.
— Значи това било! За малко си помислих, че наистина се интересуваш от правенето на лодки. Големи братко. Трябваше да се сетя. Работата не е в лодките, а в инструментите, които използват, за да ги правят. Джондалар, ти винаги в дън душата си ще бъдеш майстор на сечива.
Джондалар осъзна, че Тонолан е прав, и се усмихна. Направата на лодките беше интересен процес, ала точно сечивата бяха завладели въображението му. В групата имаше добри майстори на кремъка, но нито един от тях не го бе избрал за своя специалност. Нямаше никой, който да може да види как с няколко изменения сечивата могат да станат по-ефикасни. Той пък винаги бе изпитвал истинско удоволствие да прави инструменти, съответстващи на предназначението си и неговият съзидателен технически ум вече обмисляше възможностите за подобряване на използваните от Шарамудои сечива. Може би неговите уникални умения и знания бяха средството да се отплати на тези хора, на които бе толкова задължен.
— Мамо! Джондалар! Ей сега дойдоха още хора! Има вече толкова палатки, че не знам къде ще ги слагат — извика Дарво, като се втурна в къщурката. Сетне веднага изскочи, беше дошъл само да съобщи новините. Вътре просто не го сдържаше, отвън ставаха вълнуващи неща.
— Дошли са повече посетители, отколкото на свързването на Маркено и Толи, а тогава си мислех, че е голямо събиране — рече Серенио. — Само че тогава повечето хора, ако и да не бяха виждали Мамутои, бяха чували за тях. А за Зеландонии никой не е и чувал.
— Те не мислят, че имаме две очи, две ръце и два крака като тях ли? — каза Джондалар.
Той се чувстваше малко притеснен от многобройния народ. На Лятното събиране на Зеландонии обикновено виждаше повече хора, но тези тук бяха все чужденци, като се изключат обитателите на Доландовата Пещера и Пристана на Карлоно. Слухът се бе разпространил тъй бързо, че освен Шарамудои бяха дошли и други. Някои от роднините, близките, приятелите и познатите на Толи заедно с неколцина достатъчно любопитни, за да ги придружат, бяха пристигнали отрано. Освен това имаше хора от горното течение на реката или, по-скоро, реките — и от Сестрата, и от Майката.
Много от церемониите на Съчетанието му бяха непознати. За Обвързването на Зеландонии всички Пещери се събираха на предварително определено място, където няколко двойки едновременно се свързваха официално. Джондалар не бе привикнал толкова много хора да посещават пещерата на една-единствена двойка, за да присъстват на нейното свързване. Като единствен роднина на Тонолан той щеше да играе някаква неясна роля в церемониите и се чувстваше нервен.
— Джондалар, знаеш ли, че много хора биха се изненадали, ако разберат, че не винаги си толкова уверен, колкото изглеждаш? Не се притеснявай, ще се справиш — каза Серенио, притисна се към него и обви с ръце врата му. — Винаги си се справял.
Бе направила нужното. Близостта и бе приятно отвличане на вниманието — тя привлече мислите му върху себе си, без да се натрапва, а думите и бяха окуражаващи. Той я притегли към себе си, притисна топлата си уста към нейната и я задържа там, позволявайки си моментен чувствен отдих, преди напрежението му да се върне.
— Мислиш ли, че изглеждам добре? Това дрехи за пътуване, не специално облекло — попита той, внезапно осъзнал, че е с одеянията си на Зеландонии.
— Тук никой не знае това. Те се уникални, много специални. Мисля, че са точно като за случая. Би изглеждало прекалено обикновено, ако носиш нещо познато, Джондалар. Хората ще искат да видят не само Тонолан, но и теб. За това са дошли. Ако могат да те видят отдалеч, може би не всички, ще пожелаят да се блъскат в навалицата, за да дойдат по-наблизо. Пък и ти се чувстваш добре в тези дрехи. Те също изглеждат добре на теб. Отиват ти.
Той я пусна и през една цепнатина погледна множеството отвън, доволен, че все още не му се налага да се изправи срещу него. Тръгна към дъното на жилището, докато наклоненият покрив му се изпречи, после се върна към предната част и пак надзърна.