Нищо чудно, че говорят за моите дрехи, помисли и за момент съжали, че е решил да носи толкова открояващи се одеяния. В края на краищата това, че Тонолан е един от тях, трябваше да улесни свързването. Джондалар все още бе Зеландонии.
Високият мъж се присъедини към групата на новите роднини на брат си. Въпреки че формално той не бе Шарамудои, това бяха и негови роднини, макар и далечни. Те и роднините на Джетамио бяха осигурили храната и подаръците, които щяха да бъдат разпределени между гостите. Колкото повече хора дойдеха, толкова повече подаръци щяха да бъдат изнесени. Причината за многото гости беше голямото уважение към младата двойка и нейното обществено положение, но ако хората си тръгнеха незадоволени, позорът щеше да е огромен.
Внезапно изшъткване накара всички да обърнат глави към една приближаваща група.
— Виждаш ли я? — понита Тонолан, застанал на пръсти.
— Не, но нали знаеш, че ще дойде? — каза Джондалар.
Когато стигна до Тонолан и роднините му, защитната фаланга се отвори като клин, за да покаже своето скрито съкровище. Гърлото на Тонолан пресъхна при вида на окичената с цветя красавица, която му отправи най-лъчезарната си усмивка. Щастието му бе тъй очевидно, че и Джондалар се усмихна с леко учудване. Както цветето привлича пчелата, така и Тонолан бе привлечен към обичната жена. Той поведе своята свита към средата на нейната група, докато роднините на Джетамио заобиколиха Тонолан и неговите роднини.
Двете групи се сляха, после се разделиха и Шамуд започна да свири на флажолет повтарящи се трели. Ритъмът се подчертаваше от друга фигура с птича полумаска, която удряше голям, обтегнат на обръч едностранен барабан. Друг Шамуд, предположи Джондалар. Досега не бе виждал жената, но в нея имаше нещо познато. Може би просто между Тези, които служат на Майката съществуваше сходство, и тя го накара да се сети за дома. Докато членовете на двата рода се събираха и прегрупираха във фигури, които изглеждаха доста сложни, но всъщност бяха вариации на проста серия от стъпки, белокосият Шамуд свиреше на малката флейта. Флейтата бе направена от дълга права пръчка, райберована с горещ въглен, имаше отделен мундщук, разположени по дължината отвори и изрязана на края птича глава с разтворена човка. Някои от издаваните от инструмента звуци имитираха съвършено звуците на птиците.
Двете групи приключиха с това, че застанаха в две редици една срещу друга с хванати и вдигнати високо ръце, така че образуваха дълга арка. Щом двойката тръгна през арката, отминатите вече хора я последваха и удвоената върволица бе поведена от Шамуд към края на терасата и покрай каменната стена. Джетамио и Тонолан бяха току зад флейтиста, следвани от Маркено и Толи, Джондалар и Рошарио и най-близките роднини на младата двойка. Останалите роднини вървяха подире им, а най-отзад идваше цялата тълпа от членове на Пещерата и гости. Гостуващият Шамуд, който биеше барабана, се настани близо до хората от своята Пещера.
Белокосият Шамуд ги поведе по пътеката към лодкостроителницата, после свърна но една странична пътека и ги заведе до Благословеното дърво. Докато хората прииждаха и се настаняваха край огромния стар дъб, Шамуд тихо даваше на младата двойка препоръки и съвети как да си осигурят щастливо съдружие и да получат благословията на Майката. Само най-близките родственици и неколцина други, които можеха да го чуят участваха в тази част от церемонията. Останалите приказваха помежду си, докато не забелязаха, че Шамуд ги изчаква мълчешком.
Хората си зашъткаха един на друг, но мълчанието им се нажежаваше от очакването. Сред пълната тишина кресливият глас на сойката прозвуча като призоваващ вик, а стакатото на петнисто зеления кълвач отекна в гората. Сетне излетя една горска чучулига и сладкозвучните и трели изпълниха въздуха.
Сякаш очаквала този знак, маскираната като птица фигура призова двамата млади да пристъпят напред. Шамуд извади дълга връв и направи примка на прост възел. Гледайки се с очи, в които нямаше място за никой друг, Тонолан и Джетамио хванаха ръцете си и ги мушнаха в примката.
— Джетамио за Тонолан, Тонолан за Джетамио, аз ви свързвам един за друг — каза Шамуд и здраво пристегна възела като привърза китките им една за друга. — Както е вързан този възел, така и вие сте обвързани и обречени един на друг и един чрез друг с връзките на роднинството и Пещерата. С вашето съчетание вие завършвате квадрата, започнат от Маркено и Толи.
При споменаването на имената им другата млада двойка пристъпи напред и четиримата събраха ръцете си.