— И двамата са толкова хубави. Струва ми се, че не бих могла да избера!
— Няма и да избираш, Черунио — рече другата жена. — Ако искаш да се обвържеш, ще трябва да се спреш на един мъж.
Разнесе се взрив от смях и младата жена се изпъчи от вниманието, което привлече към себе си.
— Просто още не съм намерила мъж, на когото да се спра — и се усмихна на Джондалар.
Черунио беше най-ниската от групата и Джондалар наистина не я бе видял досега. Сега обаче я забеляза. Макар и ниска, тя беше жена на място и притежаваше такъв жив ентусиазъм, който подканяше. Беше почти пълна противоположност на Серенио. В очите му пролича интерес и Черунио почти потръпна от задоволство, че е привлякла вниманието му. Внезапно тя обърна глава, дочула някакъв звук.
— Чувам ритъм, канят се да правят танц за двойки — каза.
— Ела, Джондалар.
— Не зная стъпки.
— Аз ще ти ги покажа, не е трудно — каза Черунио, като усърдно го теглеше към музиката. Той се подчини на подканването.
— Чакайте, и ние идваме — рече Джетамио.
Другата жена не бе особено доволна, че Черунио тъй бързо е привлякла вниманието на Джондалар и той чу Радонио да казва: „Не е трудно… засега!“, след което се раздаде силен смях. Но тъй като четиримата тръгнаха да танцуват, той не успя да долови конспиративния шепот.
— Това е последният мях вино, Джондалар — рече Тонолан. — Джетамио казва, че се очаква да започнем танца, макар да няма нужда да оставаме. Смятаме да се измъкнем, щом можем.
— Не искате ли да го вземете с вас? За да отпразнувате насаме?
Тонолан се усмихна на стопанката си.
— Е не е съвсем последният — скътахме още един. Но не мисля, че ще имаме нужда от него. Само да остана заедно с Джетамио ще е достатъчно празненство.
— Техният език звучи толкова приятно, нали, Джетамио? — кача Черунио. — Разбираш ли нещо от него?
— Малко, но смятам да науча повече. А също и Мамутои. Толи измисли всички да научим езиците на другите.
— Толи казва най-добър начин да научиш Шарамудои е да говориш през цялото време. Тя права. Съжалявам, Черунио. Не учтиво да говоря Зеландонии — извини се Джондалар.
— О, нямам нищо против — каза Черунио, въпреки че имаше. Не обичаше да я отстраняват от разговора. Извинението обаче напълно я задоволи, а включването и в групата на новосъчетаната двойка и високия хубав Зеландонии си имаше своите компенсации. Тя добре съзнаваше завистливите погледи, които и хвърляха няколко млади жени.
В дъното на площадката, извън навеса гореше голям огън. Те влезнаха в сенките, виненият мях направи един кръг и щом се оформи групичка танцьори, двете млади жени показаха на мъжете основните стъпки на танца. Флейти, барабани и клопки започнаха жива мелодия, която бе подета от свирачката на мамутска кост и тоновете и които наподобяваха тоновете на ксилофон, допринесоха за уникалния звук.
Щом танцът започна, Джондалар забеляза, че основните стъпки могат да бъдат усложнени с вариации, ограничени само от въображението и умението на танцьора и че понякога някой човек или двойка показват такъв изключителен ентусиазъм, че всички други спират, за да ги окуражават с викове и да тропат с крака в такт. Около танцьорите се насъбраха хора, които се люлееха и пееха, и без нарочно прекъсване музиката мина в друго темпо. Нещата продължаваха по този начин. Музиката и танците никога не спираха, а хората се присъединяваха — музиканти, танцьори, певци — и се отказваха, когато искаха, като създаваха безкрайни вариации на тоналност, темпо, ритъм и мелодия, които щяха да продължат, докато има желаещи.
Черунио беше пъргав партньор и Джондалар, пийнал повече вино от обикновено, влезе в общото настроение. Някой започна да пее песен с отговори, като изпя първия познат стих. Не след дълго Джондалар откри, че думите в песента се променят според случая с цел да предизвикат смях, често пъти с намеци за Дарове и Удоволствия. Скоро тя се превърна в състезание между тези, които се опитваха да бъдат забавни и тези, които се опитваха да не се разсмеят. Някои от участниците даже правеха гримаси, опитвайки се да предизвикат желаната реакция. После в центъра на люлеещия се в такт с песента кръг излезе един мъж.
— Ей го Джондалар, едър като звяр. Която поиска, може да притиска. Черунио е сладка, ала дребна хапка. За нея щом се наведе, ще се скърши той на две.
Куплетите на мъжа имаха желания резултат: хората виеха от смях.
— Как ще го направиш, Джондалар? — изрева някой. — Ако поискаш да я целунеш, ще си скършиш гръбнака!
Джондалар се усмихна на младата жена.
— Няма скърша — рече той, после буквално вдигна Черунио във въздуха и сред общото тропане с крака и одобрителния смях я целуна. Тя го прегърна през врата и с жар отговори на целувката му. Той бе забелязал, че няколко двойки се бяха измъкнали от групата към палатките или рогозките в по-скришните местенца и бе започнал да мисли в тази посока. Забележителният ентусиазъм, с който го целуна, го накара да мисли, че тя може би ще се съгласи.