Не можеха да напуснат незабавно — щяха само да предизвикат още смях — но можеха да започнат да се измъкват по-настрани. Няколко новодошли се присъединиха към певците и зяпачите и ритъмът се смени. Беше подходящ момент да се гмурнат в сенките. Както насочваше Черунио към периферията на тълпата, внезапно се появи Радонио.
— Цяла вечер беше твой, Черунио. Не мислиш ли, че е време да го споделиш? В края на краищата това е празник в чест на Маркено и от нас се очаква да споделяме Нейния Дар.
Радонио се промъкна между тях и целуна Джондалар. После го прегърна друга жена, сетне още няколко. Бе заобиколен от млади жени, като първоначално нещата се ограничаваха до целувки и галене. Но след време няколко чифта ръце започнаха да го опипват съвсем интимно, а той не бе много сигурен дали това му харесва. Смяташе се, че Удоволствията са въпрос на избор. Дочу приглушени звуци от боричкане, но изведнъж му се отвори много работа да парира ръцете, които се опитваха да развържат панталоните му и да бръкнат вътре. Това вече бе прекалено.
Той се отърси от тях доста грубичко. Когато накрая разбраха, че на никоя няма да позволи да го докосне, се дръпнаха назад, подсмърчайки. Изведнъж забеляза, че някой липсва.
— Къде Черунио? — попита.
Жените се спогледаха и запищяха от смях.
— Къде Черунио? — настоя той и когато получи в отговор само нови хихикания, бързо пристъпи напред и сграбчи Радонио. Стисна ръката и до болка, но тя не искаше да си признае.
— Помислихме, че тя би трябвало да те сподели — каза Радонио с насилена усмивка. — Всеки иска големия хубав Зеландонии.
— Зеландонии не иска всекиго. Къде Черунио? Радонио изви глава настрани и отказа да отговори.
— Ти казваш искаш голям Зеландонии? — беше ядосан това пролича в гласа му. — Ето ти голям Зеландонии! — и я накара да падне на колене.
— Причиняваш ми болка! Защо не ми помогнете?
Но другите млади жени не бяха твърде уверени, че биха желали да се окажат по-наблизо. Като я държеше за раменете Джондалар събори Радонио на земята пред огъня. Музиката спря, хората се стълпиха наоколо, неуверени дали трябва да се намесят. Тя се бореше да се изправи, но той я притискаше с тялото си.
— Искаш голям Зеландонии, имаш голям Зеландонии. Сега къде Черунио?
— Тук съм, Джондалар. Държаха ме ей там и ми напъхаха нещо в устата. Казаха, че само се шегуват.
— Лоша шега — рече той, като стана и помогна на Радонио да се изправи. В очите и имаше сълзи и тя разтриваше ръката си.
— Ти ме нарани — изплака.
Внезапно той осъзна, че всичко е било замислено като шега и че той я е развалил. Не му бяха причинили болка, нито пък на Черунио. Не трябваше да поваля Радонио. Яростта му се изпари, заместена от раздразнение.
— Аз… аз не смята да те нараня… аз…
— Не си я наранил, Джондалар. Не чак толкова — каза един от мъжете, който бе видял всичко. — А и тя си го търсеше. Тя винаги започва разни работи и предизвиква разправии.
— Ти просто искаш тя да започне нещо с тебе — скочи в защита на Радонио една от младите жени, след като видя, че всичко влезе в нормалните си граници.
— Вие можете да си въобразявате, че на един мъж ще му хареса всички да го награбите така, само че няма да му хареса.
— Не е вярно — каза Радонио. — Мислиш, че не сме те чували какви шеги си правиш, когато смяташ, че си сам, за тази или онази жена? Чувала съм те да говориш, че искаш всички жени едновременно. Даже съм те чувала да говориш, че искаш момичета преди Първия обряд, а знаеш, че те не могат да бъдат докосвани, даже ако Майката ги е подготвила.
Младият мъж се изчерви и Радонио реши да укрепи позициите си.
— Някои от вас даже приказват как биха взели женски плоскоглавци!
Внезапно от сенките в края на огъня се извиси огромният силует на една жена. Тя бе не толкова висока, колкото дебела, невероятно дебела. Монголоидната гънка над очите както и татуираното лице говореха за чуждестранния и произход, въпреки че носеше кожена туника на Шамудои.
— Радонио! — рече тя. — Няма защо да говориш мръсотии на празника в чест на Майката.
Сега Джондалар разпозна жената.
— Съжалявам, Шамуд — каза Радонио и сведе глава. Лицето и се зачерви от смущение и тя изглеждаше наистина разкаяна. Джондалар осъзна, че е още съвсем млада. Всички те бяха почти момичета. Беше се държал отвратително.