— Мила моя — меко каза жената на Радонио, — един мъж обича да го поканят, а не да го нападнат.
Джондалар я погледна по-внимателно. И той мислеше така.
— Но ние не искахме да го нараним. Мислехме, че ще му хареса… след известно време.
— Може би щеше да му хареса, ако бяхте по-ловки. Никой не обича да бъде насилван. Нали не ти се понрави, когато си помисли, че той може да те насили?
— Той ми причини болка!
— Наистина ли? Или те накара да направиш нещо, което не искаше? Мисля, че от това те е заболяло много повече. Ами Черунио? Никоя от вас ли не помисли, че можете да и причините болка? Насила не можете да накарате никого да се наслаждава на Удоволствието. Това не показва почит към Майката. Това осквернява Нейния Дар.
— Шамуд, ти се обзалагаше…
— Спряла съм играта. Хайде, Радонио, празник е. Мудо иска Нейните деца да бъдат щастливи. Това беше дребна неприятност, не я оставяй да ти провали забавлението, миличка. Танците пак започнаха, иди и потанцувай.
Щом жената се върна към хазарта, Джондалар хвана ръцете на Радонио.
— Аз… съжалявам. Аз не мисля. Не мисля да те заболи. Моля те, аз чувствам срам… извиняваш?
Първият импулс на Радонио — да се нацупи и да се оттегли ядосана — се изпари, щом погледна честното му лице и тъмно виолетовите му очи.
— Беше глупава… детинска шега — рече тя и почти пометена от цялостното му излъчване, се люшна към него. Той я хвана, наведе се към нея и я целуна дълго и изкусно.
— Благодаря ти, Радонио — каза и се обърна да си ходи.
— Джондалар! — викна подире му Черунио. — Къде отиваш?
С чувство за вина той разбра, че я е забравил. Върна се при нисичката, хубава, жива млада жена, без съмнение много привлекателна, вдигна я и я целуна: страстно и със съжаление.
— Черунио, аз давам обещание. Всичко туй не се случва, ако не съм тъй готов да наруша обещание, но ти направи лесно да го забравя. Надявам се… някой друг път. Моля те, не се сърди — и Джондалар бързо закрачи към къщурките под пясъчниковия навес.
— Защо ли трябваше да идваш и да развалиш вечерта на всички, Радонио? — каза Черунио, гледайки как той си отива.
Кожената завеса на вратата на жилището, което споделяше със Серенио, бе пусната, но пред нея нямаше кръстосани дъски. Въздъхна с облекчение. Ако не друго, тя поне не бе вътре с друг. Отметна завесата настрани, вътре бе тъмно. Може би я нямаше. Може би все пак е с някой друг. Като си помисли, се сети, че не я е виждан от церемонията насам. А и точно тя поиска да не се уговарят. Той само си бе обещал да прекара нощта с нея. Може би тя си имаше други планове или пък го бе видяла с Черунио.
Опипом стигна до задната част на жилището, където бяха натъпканите с пера възглавнички и покритият с кожи одър. Леглото на Дарво до страничната стена бе празно. Това се очакваше. Посетителите бяха нещо рядко, особено на неговата възраст. Вероятно се беше запознал с няколко момчета и щяха да прекарат нощта заедно, опитвайки се да останат будни.
Наближи дъното и наостри уши. Дали не чу дишане? Пресегна се през одъра и напипа една ръка, а на лицето му изгря радостна усмивка.
Върна се обратно, взе един горещ въглен от централния огън и бързо го понесе върху парче дърво. Запали фитилчето от мъх на малката каменна лампа и кръстоса пред вратата две дъски — знак, че не искат да бъдат безпокоени. Вдигна лампата, отиде тихо до леглото и загледа спящата жена. Дали да я събужда. Да, реши той, но бавно и нежно.
Идеята затопли слабините му. Съблече дрехите си и се плъзна до нея, свивайки се около топлинката и. Тя промълви нещо и се обърна към стената. Започна да я гали с дълги нежни движения, чувствайки сънената и топлина под дланта си и вдишвайки мириса и на жена. Изследва всичките и очертания — ръката чак до края на пръстите, острите лопатки и изпъкналия гръбначен стълб, който водеше до чувствителния кръст, надигащата се издатина на хълбоците, бедрата и задната страна на колената, прасците и глезените. Тя дръпна стъпала, когато допря ходилата и. Протегна ръка да хване гърдата и и усети как зърното се свива и втвърдява в дланта му. Прииска му се да го засмуче, но вместо това притисна тяло към гърба и и започна да целува раменете и врата и.
Обичаше да докосва тялото и, да го изследва и открива наново. Не само нейното, знаеше това. Той обичаше всички женски тела заради тях самите и заради чувствата, които предизвикваха у него. Мъжествеността му вече пулсираше и напираше, зажадняла, но все още под контрол. Винаги бе по-добре да не се отпуска твърде бързо.
— Джондалар? — издума един сънен глас.
— Да.
Тя се обърна по гръб и отвори очи.
— Сутрин ли е?