Мислите му заблуждаха и изведнъж се усети, че мисли за Черунио, за Радонио и за останалите млади жени. Как ли ще изглежда да бъде с всички тях? Да усеща край себе си всички тези топли, узрели женски тела, топлите им бедра, заоблените им задници и влажните им кладенци? Да поеме в устата с нечия гръд, а ръцете му да изследват други две женски тела Почувства как искрата на възбудата се подновява. Защо ги бе отблъснал? Много е глупав понякога.
Погледна жената до себе си и се зачуди колко време ще му отнеме да я подготви още веднъж, после дъхна в ухото и. Тя му се усмихна. Целуна врата и, после устата. Този път щеше да бъде по-бавен, нямаше да бърза. Тя е красива, прекрасна жена… защо не мога да се влюбя?
13
Айла изпадна в затруднение, когато стигна долината. Тя бе планирала да нареже и изсуши месото на брега и да спи навън, както бе правила по-рано. Но за раненото пещерно лъвче тя можеше да се погрижи добре само в пещерата. То бе по-голямо от лисица и далеч по-масивно, но тя би могла да го пренесе. Напълно порасналият елен обаче беше друга работа. Върховете на влачещите се след Уини две копия, които поддържаха носилката, бяха твърде далеч едно от друго, за да се вместят в тясната пътечка. Тя не знаеше как да закара тъй трудно добития елен до пещерата, а не се осмеляваше да го остави без наглеждане на брега, защото хиените я следваха отблизо.
Оказа се, че има основание да се тревожи. За този къс отрязък от време, който и бе нужен, за да занесе бебето лъв в пещерата, хиените вече ръмжаха над покрития с тревна рогозка елен на носилката, въпреки че Уини нервно се отдръпваше. Преди да слезе и на половината път, Айла развъртя прашката и един хвърлен със сила камък се оказа фатален. Тя повлече хиената за задната лапа край каменната стена и през ливадата, макар да се отвращаваше да докосва животното. То миришеше на мършата, с която се бе хранило напоследък, и тя изми ръцете си в потока, преди да насочи вниманието си към коня.
Уини се потеше, трепереше и размахваше нервно опашка. Да търпи миризмата на пещерен лъв толкова наблизо бе повече, отколкото можеше да понесе. А мирисът на хиена по петите и бе още по-лош. Тя се опита да направи кръг, когато животните приближиха убития от Айла елен, ала единият крак на носилката бе попаднал в скална цепнатина. Малко и оставаше да се паникьоса.
— Тежък ден, нали, Уини? — размаха ръце Айла, после прегърна кобилата през врата и просто я подържа, както би подържала изплашено дете. Уини се прислони към нея и потрепери, дишайки тежко през носа, но близостта на младата жена най-накрая я успокои. Айла винаги се бе отнасяла към коня с любов и внимание и той и отвръщаше с доверие и съзнателно усилие.
Айла начена да развързва импровизираната носилка, без да е наясно как ще закара елена до пещерата, но когато единият прът се освободи, той се извъртя близо до другия така, че върховете на двете копия застанаха съвсем наблизо. Проблемът и се беше решил от само себе си. Тя пак привърза пръта тъй, че да се задържи, и поведе Уини към пътеката. Товарът не бе закрепен много стабилно, но разстоянието беше малко.
За Уини това бе голямо изпитание. Северният елен и конят тежаха приблизително еднакво, а пътеката беше стръмна. Така Айла видя силата на коня в нова светлина и си даде сметка за изгодите, които бе получила от използването му. Когато стигнаха входа в скалата, Айла махна цялата сбруя и с благодарност притисна младата кобила. Влезе в пещерата, очаквайки Уини да я последва, и се извърна при тревожното конско цвилене.
— Какво не е наред? — зажестикулира тя. Малкият пещерен лъв лежеше точно където го беше оставила. Лъвчето, помисли. Уини подушва лъвчето. Тя излезе навън.
— Всичко е наред, Уини. Това бебе нищо няма да ти направи — тя потри мекия нос на Уини и като обгърна с ръка якия врат, внимателно поведе коня в пещерата. Доверието в жената отново преодоля страха. Айла заведе коня до малкия лъв. Уини с подозрение го подуши, дръпна се назад и изцвили, сетне сведе муцуна, за да подуши отново неподвижния малчуган. Макар да миришеше на хищник, младият лъв явно не я заплашваше. Уини пак подуши лъвчето и го побутна с муцуна, като по този начин изглежда се насили да възприеме новата придобивка в пещерата. Отиде до своето място и захрупа сено.
Айла насочи вниманието си към раненото бебе. Те беше малко рошаво създание с леки кафеникави петна, но като цяло по-светлобежовата кожа. Изглеждаше съвсем малко, но Айла не бе сигурна. Пещерните лъвове бяха степни хищници, а тя бе изучавала само месоядните животни, които живееха в гористите местности край пещерата на Клана. По онова време тя никога не бе ловувала в откритата равнина.