Излезе навън и се загледа в месото. Ако смяташе да остане в долината, трябваше да започне да мисли как да събира храна. Особено след като трябваше да храни още една уста. Вдигна пръчката и се опита да измисли някакъв начин да я накара да стои изправена. Забеляза една купчина трошляк до стената в далечния край на площадката и се опита, да забучи пръчката в нея. Тя остана изправена, но нямаше да издържи тежестта на вървите с месо. Това обаче и даде идея. Влезе в пещерата, докопа една кошница и хукна надолу към брега.
След няколко опита откри, че една пирамидка от речни камъни може да поддържа и по-дълга пръчка. Направи няколко разходки, за да събере камъни и да нареже подходящи парчета дърво, преди да може да опъне няколко върви през цялата площадка, на които да суши месото и да се заеме с нарязването му. Близо до мястото, където работеше, запали малък огън и набучи един бут на шиш, за да го изпече за вечеря, докато пак се замисли с какво ще храни малкото животно и как да го накара да погълне лекарството. Имаше нужда от храна за бебе лъв. Бебетата могат да ядат същата храна като възрастните, припомни си тя, но по-мека и по-лесна за сдъвкване и поглъщане. Може би месен бульон с много фино нарязано месо. Беше го правила за Дърк, защо да не го направи и за лъвчето? Всъщност защо да не сготви бульона в чая, който бе приготвила като лекарство?
Хвана се веднага за работа и наряза следващото парче еленово месо. Занесе го, за да го сложи в дървения съд за готвене и реши да добави малко от останалия корен от зарасличе. Лъвчето не се бе помръднало, но и се стори, че спи по-леко.
След известно време чу някакво шумолене и се върна пак да го погледне. Беше будно и нежно мяукаше, но не можеше да се извърти и да стане. Въпреки това, когато доближи възголямото котенце, то се озъби, изсъска и се опита да се дръпне назад. Айла се усмихна и клекна до него.
Беден уплашен малчуган, помисли си тя. Не те упреквам. Да се събудиш ранен в странно леговище и да видиш някой, дето изобщо не прилича на майка ти и братята ти. Тя протегна ръка. Виж, няма да ти сторя нищо лошо. Оу! Зъбките ти са много остри! Хайде, малкия. Вкуси ръката ми, помириши ме. Така по-лесно ще свикнеш с мен. Сега аз ще трябва да ти бъда майка. Даже и да знаех къде е твоето леговище, майка ти не би знаела как да се грижи за теб — ако изобщо си те вземе обратно. Не знам много за пещерните лъвове, но и за конете не знаех много. В края на краищата бебето си е бебе. Гладен ли си? Не мога да ти дам мляко. Надявам се, че ще ти хареса бульон с фино нарязано месо. А пък от лекарството ще се почувстваш по-добре.
Тя стана да провери съда за готвене. Здравата се изненада, като видя колко се е сгъстил изстуденият бульон, а когато го разбърка с една рибя кост, откри, че месото е станало на буца на дъното на съда. Най-накрая тя го набоде с един заострен шиш и го извади от втвърдилата се маса, от която се проточиха дебели полутечни нишки. Изведнъж проумя какво е станало и избухна в смях. Смехът и така изплаши лъвчето, че то почти събра сили да се изправи.
Нищо чудно, че коренът на зарасличето е толкова добър за раните: Ако той задържа разкъсаната плът също тъй добре, както бе слепил това месо, няма начин да не помогне за оздравяването!
— Бебчо, мислиш ли, че можеш да пийнеш малко от това — зажестикулира тя над пещерния лъв. Наля малко от изстудената желирана течност в по-малка чиния от брезова кора. Лъвчето се бе изтъркулило от тревната рогозка и се опитваше да стане. Тя тикна чинията под носа му. То изсъска и се дръпна назад.
Айла чу тропота от копита нагоре по пътечката и миг по-късно влезе и Уини. Тя забеляза лъвчето, което сега бе съвсем будно и се движеше, и реши да го проучи. Наведе глава да подуши пухкавото създание. Младият пещерен лъв, който като възрастен би вселявал ужас у всеки от роднините на Уини, вместо това сега бе ужасен от новото непознато голямо животно, което се бе извисило наблизо. Той изфуча, озъби се и се задърпа назад, докато почти не се настани в скута н Айла. Почувства топлината на бедрото и, припомни си малко по-познатата миризма и се сви на топка. На това място имаше прекалено много странни нови неща.
Айла вдигна бебето лъв в скута си, прегърна го и започна да мърка по начина, по който би успокоявала всяко бебе, както бе успокоявала и своето собствено.
Всичко е наред. Ще свикнеш с нас. Уини разтърси глава и процвили. Пещерният лъв в ръцете на Айла не изглеждаше застрашителен, макар инстинктите и да и казваха, че миризмата му е точно такава. Тя вече бе променяла начина си на държане заради жената, просто защото живееше с нея. Може би точно този пещерен лъв би могъл да се толерира.