След като малкият пещерен лъв оздравя, той винаги следваше Айла или Уини. Стадото никога не оставяше малките сами, нито пък Клана оставяше бебетата, така че неговото поведение изглеждаше съвсем нормално. Но пък изникваше един проблем. Как да отиде на лов с един пещерен лъв по петите? Когато обаче защитните инстинкти на Уини проговореха, проблемът се реши от само себе си. За една лъвица майка бе нещо обичайно да образува подгрупа със своите малки и по-младите женски, докато те още не бяха пораснали. По-младите женски се грижеха за малките, когато лъвицата тръгнеше на лов, и Бебчо прие Уини в тази роля. Айла знаеше, че никоя хиена или друго подобно животно няма да се осмели да опита тежките копита на кобилата, когато тя реши да защищава своя подопечен, ала това означаваше, че ще трябва отново да ловува пеша. Броденето из степта в близост до пещерата в търсене на подходящи за прашката животни и предостави една неочаквана възможност.
Досега винаги бе избягвала стадото пещерни лъвове, които обитаваха територията на изток от долината. Но първия път, когато забеляза няколко лъва да си почиват в сянката на закърнелите борчета, тя реши, че е крайно време да научи нещо повече за създанията, които олицетворяваха тотема и.
Заниманието бе опасно. Макар да бе ловец, лесно можеше да стане плячка. Тя обаче бе наблюдавала хищниците и по-рано и се бе научила как да не им изглежда подозрителна. Лъвовете знаеха, че тя ги наблюдава, но след първите няколко пъти решиха да не и обръщат внимание. Това не отстраняваше опасността. По всяко време някой лъв можеше да се нахвърли върху нея без друга причина, освен раздразнителното си настроение, но колкото по-дълго ги наблюдаваше, толкова по-очарована оставаше.
Те прекарваха повечето време в почивка или сън, ала когато ловуваха бяха целите бързина и ярост. Глутница вълци бе в състояние да убие голям елен, една едничка пещерна лъвица можеше да го направи по-бързо. Ловуваха само когато бяха гладни и можеха да ядат само веднъж на няколко дни. Не се нуждаеха да складират храна като нея, защото ловуваха през цялата година.
Забеляза, че през лятото, когато дните бяха горещи, бяха по-склонни да излизат на лов през нощта. Зимно време, когато природата сгъстяваше козината им и я избелваше до слонова кост, за да се слеят с по-светлия пейзаж, ги бе виждала да ловуват през деня. Свирепият студ пречеше на ужасната енергия, която изгаряха по време на лова, да ги прегрее. Нощем, щом температурите паднеха, те се скупчваха и заспиваха един до друг в някоя пещера или под надвиснала скала, която ги пазеше от вятъра, или сред разпръснатите камъни на някой каньон, които през деня поемаха малко топлина от далечното слънце и я излъчваха в тъмнината.
След един прекаран в наблюдение ден, който я накара да зауважава още повече животното от нейния тотемен дух, младата жена се връщаше в долината си. Беше наблюдавала как лъвиците повалиха един стар мамут, чийто бивници бяха тъй дълги, че се извиваха назад и се кръстосваха. Цялото стадо бе пирувало с плячката. Как изобщо бе успяла да избяга от пещерния лъв, когато е била само петгодишна и се е отървала само с няколко белега, мислеше си тя, разбирайки по-добре удивлението на Клана. Защо ме е избрал Пещерният лъв? За миг изпита странно предчувствие. Нищо определено, но я накара да си мисли за Дърк. Щом наближи долината, един бързо хвърлен камък осигури заек за Бебчо, а тя изведнъж се усъмни в разумността на решението си да донесе малкия лъв в пещерата, защото си го представи какъв ще стане, когато порасне напълно. Съмненията и траяха само докато младият лъв изтича към нея, игрив и доволен, че се е върнала, и се опита да засмуче пръстите и и да я лизне с грапавия си език.
Вечерта, след като одра заека и го наряза на парчета за Бебчо, след като почисти на Уини и и донесе малко прясно сено, и след като приготви вечеря за себе си, тя се заседя, пиейки горещ чай и зяпайки огъня, като си мислеше за събитията през деня. В дъното на пещерата, далеч от пряката топлина на огъня спеше младият лъв. Мислите и се върнаха към обстоятелствата, при които тя бе осиновила малкото, и единственото и заключение беше, че такова е било желанието на нейния тотем. Тя не знаеше защо, но духът на Великия пещерен лъв и беше изпратил да отгледа едно от неговите малки. Пресегна се за амулета, провесен на връвта около врата и, и напипа предметите вътре, а после на безмълвния официален език на Клана се обърна към тотема си:
— Тази жена не разбираше колко могъщ е Пещерният лъв. Тази жена е благодарна, че и бе показано. Тази жена може никога да не разбере защо е била избрана, но тази жена е благодарна за бебето и за коня — тя замлъкна, сетне добави: