— Някой ден. Велики пещерни лъве, тази жена ще разбере защо и бе изпратен малкият лъв…, ако нейният тотем реши да и каже.
Обичайното лятно работно натоварване на Айла в подготовката за студения сезон бе допълнено с пристигането на пещерния лъв. Той си беше чисто месоядно животно и имаше нужда от големи количества месо, за да задоволи нуждите на бързия си растеж. Ловът на малки животни с прашка и отнемаше твърде много време. Тя трябваше да улови нещо по-голямо както за себе си, така и за лъва. Но за това имаше нужда от Уини.
Бебчо разбра, че Айла е намислила нещо специално, когато тя извади сбруята и свирна на коня, за да може да я нагоди така, че той да е в състояние да влачи двата яки дървени пръта. Импровизираната шейна бе доказала качествата си, но Айла искаше да разработи по-добър начин за прикрепянето и, тъй че да може да използва товарните кошове. Искаше и да направи единия прът подвижен та конят да може да закарва товара чак до пещерата. Беше се оказало, че на площадката месото също се суши добре.
Не, бе сигурна какво, ще, направи Бебчо, нито пък как ще ловува заедно с него, но се налагаше да опита. Щом всичко бе готово, тя се качи на гърба на Уини и потегли. — Бебчо я последва, както би последвал майка си. Бе се оказало толкова по-удобно да стигне до местността на изток от реката, че с изключение на няколко разузнавателни излизания никога не отиваше на запад. Стръмната западна стена се простираше на много километри, преди да премине в камениста урва и да открие път към равнините в тази посока. Откакто можеше да обикаля много по-далеч на конския гръб, бе опознала добре източната страна, а това улесняваше и лъва.
Бе научила много за стадата в тези степи: времето на миграцията им, обичайните пътища и местата, където пресичаха реката. Но тя все още трябваше да копае ями-капани на познатите животински пътеки, а това не беше работа, която печелеше от намесата на едно игриво лъвче, мислещо си, че младата жена току-що е измислила прекрасна нова игра само за негово забавление.
То се промъкна до ямата, срути ръба с лапи, прехвърли се през него, скочи вътре и също тъй лесно се измъкна навън. Изтъркаля се в калната купчина, натрупана връз стария кожен навес, който тя все още използваше да отнася настрани пръстта. Щом помъкна кожата, Бебчо също реши да я влачи. Получи се дърпане на въже и всичката пръст се изсипа на земята.
— Бебчо! Как ще изкопая тази яма? — рече тя, насилвайки се да бъде сериозна, но се разсмя, а това го окуражи. — На, ето ти нещо за влачене. Тя почна да рови в товарните кошове, които бе свалила от Уини, за да може да пасе на спокойствие, и намери еленовата кожа, която и служеше като покривало в случай на дъжд.
— Влачи това, Бебчо — заръкомаха тя и придърпа кожата по земята пред него. Той нямаше нужда от повече. Не можеше да устои на една кожа, влачена по земята. Бе тъй доволен от себе си, като мъкнеше кожата между предните си крака, че тя се усмихна.
Въпреки помощта на лъвчето, Айла успя да изкопае ямата и да я покрие с донесената с тази цел кожа и с един слой пръст. Кожата едва се крепеше на място с четири колчета и когато бе нагласена за първи път, Бебчо реши да я проучи. Той падна в капана, сетне изскочи навън, шокиран от възмущение, след което вече стоеше настрани.
Като приготви капана, Айла свирна на Уини и направи широк кръг, за да заобиколи едно стадо онагри. Тя не можеше да се насили отново да лови коне и дори онагрите я караха да се чувства неловко. Тези полу магарета приличаха твърде много на коне, но стадото бе в толкова удобна позиция да бъде подгонено към капана, че тя не можеше да го пропусне.
След лудориите на Бебчо около ямата тя започна още повече да се опасява, че той ще бъде пречка при лова, но щом се озоваха зад стадото, държанието му се промени. Той започна да се прокрадва към онагрите така, както дебнеше опашката на Уини, сякаш наистина можеше да повали някоя, макар да бе твърде млад за това. Айла със закъснение осъзна, че игрите му са хлапашки варианти на ловните умения на възрастните лъвове, от които той щеше да се нуждае. Беше ловец по рождение и инстинктивно разбираше нуждата от незабелязаното промъкваме.
За своя изненада Айла откри, че лъвчето наистина и помага. Щом стадото доближи ямата достатъчно, така че миризмата на човека и лъва го накара да свърне, тя отпусна Уини напред, ревейки и пищейки, за да причини паника. Лъвчето почувства, че това беше сигналът и също се втурна след животните. Миризмата на пещерния лъв увеличи паниката на онагрите. Те се насочиха право към клопката.
Айла се плъзна от гърба на Уини с копие в ръка и с все сили хукна към пищящата онагра, която се опитваше да се изкатери от ямата. Бебчо обаче я изпревари. Той скочи на гърба на животното — без още да е научил фаталната лъвска задушаваща хватка за гърлото на жертвата — и въпреки че млечните му зъби бяха твърде малки, за да имат кой знае какъв ефект, захапа отзад врата на онаграта. Това обаче за него бе малко преждевременен опит.