Тя приемаше закачките и жестовете му на привързаност и отвръщаше със същото, но в Клана, докато не убиеше първото си животно и не достигнеше зрелост, синът се подчиняваше на майка си. Айла не би могла да постъпи по друг начин. Малчуганът я приемаше като майка. Затова за нея бе естествено тя да е доминиращата фигура.
Жената и конят бяха неговото стадо, те бяха всичко, което той притежаваше. На няколко пъти докато беше с Айла в степта, той видя други лъвове, но опитите му за сближение бяха решително отблъснати, което си личеше от белега на носа му. След сборичкването, от което Бебчо се върна с кървящ нос, жената избягваше другите лъвове, когато Малчуганът беше с нея, но ако беше сама, използваше случая да ги наблюдава.
Тя се улови, че сравнява малчуганите от дивите стада с Бебчо. Едно от първите неща, които забеляза, беше, че той е твърде голям за възрастта си. За разлика от малките в едно лъвско стадо при него нямаше периоди на глад, когато ребрата щръкват като пясъчни вълнички, а козината увисва на фъндъци. Още по-малко беше заплашен със гладна смърт. Понеже Айла непрекъснато се грижеше за него и му осигуряваше прехраната, той можеше да достигне максимума на своя физически потенциал. Подобно на жена от Клана, която има здраво и добре гледано бебе, Айла с гордост виждаше как нейният малчуган израства здрав и огромен в сравнение с дивите лъвчета.
Тя забеляза, че в развитието на младия лъв има и друга област, в която той е далеч по-напред от своите връстници. Бебчо беше предварително развит ловец. След първия съвместен лов, когато изпита такова удоволствие от преследването на онагрите, той винаги придружаваше жената. Вместо да си играе на промъкване и лов с други лъвчета, той се упражняваше на истинска плячка. Всяка лъвица би спряла неговото участие, но Айла го окуражаваше и приемаше помощта му като добре дошла. Неговите инстинктивни ловни методи толкова съответстваха на нейните, че те ловуваха като отбор.
Един-единствен път той се втурна в гонитбата преждевременно и разпръсна едно стадо, преди да е стигнал до ямата. Тогава Айла бе толкова недоволна от него, че Бебчо разбра, че е направил ужасяваща грешка.
Следващият път той я наблюдаваше и се сдържа, докато тя не тръгна. Макар засега той да не бе успял да убие някое от уловените животни преди нейното пристигане, тя беше сигурна, че не след дълго и това ще стане.
Той откри, че ловът на по-дребни животни с Айла и прашката и също е голямо забавление. Ако Айла събираше храна, от която той не се интересуваше, можеше да преследва всичко, което се движи, ако, разбира се, не спеше. Но когато тя ловуваше, той се научи да замръзва неподвижен заедно с нея при вида на плячката. Изчакваше и наблюдаваше, докато тя изваждаше прашката си и някой камък и щом хвърлеше, той се втурваше напред. Айла често го срещаше да влачи плячката назад, но понякога го намираше със зъби, сключени около гърлото на животното. Чудеше се дали нейният камък го е убил или Бебчо е довършил работата, като е счупил дихателната тръба по начина, по който лъвовете задушават едно животно, за да го убият. С времето тя се научи да се оглежда, когато той застинеше, надушвайки плячката, преди тя да я е видяла. И за пръв път той откри сам едно по-малко животно.
Бебчо се бе заиграл с едно парче месо, което тя му бе дала, без особено да се заинтересова от него, а после бе легнал да спи. Събуди се изгладнял и чу Айла да се катери по стръмния склон към степите над пещерата. Уини не беше наблизо. Оставените без надзор малки бяха лесна плячка за хиените и другите хищници. Този урок той бе научил отрано и твърде добре. Скочи след Айла, стигна пръв върха и тръгна редом до нея. Тя го видя, че спира, преди да забележи гигантския хамстер, но той ги бе съзрял преди това и се бе втурнал да бяга, преди тя да хвърли камъка. Айла не бе сигурна дали се е прицелила добре.
В следващия миг Бебчо се втурна. Когато тя го настигна, челюстите му бяха заровени във кървавите вътрешности и тя поиска да види кой всъщност е убил животното. Отблъсна го настрани, за да се опита да открие белег от камъка. Съпротивата му трая само един миг — достатъчно бе да го погледне по-строго — и после и отстъпи, без да спори. Бе изял достатъчно храна от ръката и за да знае, че тя винаги ще се погрижи за него. Даже след като изследва хамстера, тя не бе сигурна как е умрял той, но за награда тя пак го даде на лъва. Това, че сам бе разкъсал кожата, беше вече истинско постижение.