Тя погледна към ловкия представител на котешката порода, който се движеше с тиха грация, и стреснато осъзна, че от раменете до пищялите Бебчо е почти толкова голям, колкото Уини, и бързо догонва по височина малкия кон. На възмъжаващия пещерен лъв започваше да никне рижава грива и Айла се зачуди, защо досега не я е забелязала. Бебчо изведнъж се напрегна и опашката му сякаш застина във въздуха.
Айла не бе привикнала да проследява животните през зимата, но вълчите следи в снега се виждаха дори от конския гръб. Отпечатъците от лапи бяха ясни и добре очертани, очевидно пресни и незамазани от вятъра и слънцето. Бебчо потегли напред, бяха наблизо. Тя подкара Уини в галон и се изравни с Бебчо точно навреме, за да види как вълчата глутница заобикаля един стар мъжкар, който се мъкнеше зад малко стадо антилопи сайга.
Младият лъв също ги забеляза и неспособен да контролира възбудата си, се втурна сред тях, като разпръсна стадото и провали вълчата атака. Изненаданите и объркани вълци се видяха много смешни на Айла, но тя не искаше да окуражава Бебчо. Той просто е възбуден, помисли, от толкова отдавна не сме били на лов.
С мощни панически скокове антилопите се понесоха из равнината. Глутницата се прегрупира и ги последва с бърза, но по-умерена стъпка, която нямаше да я измори, преди да застигне стадото отново. Когато се овладя, Айла строго и неодобрително изгледа Бебчо. Той поизостана и тръгна редом с нея, но се бе забавлявал твърде много, за да може да се разкае.
Докато Айла, Уини и Бебчо следваха вълците, в ума на жената започна да се оформя една идея. Тя не знаеше дали с прашката си би могла да убие антилопа сайга, но знаеше, че може да убие вълк. Не обичаше вкуса на вълчето месо, но ако бе достатъчно гладен, Бебчо би си похапнал, а пък точно това бе поводът за лова.
Вълците ускориха хода си. Старата мъжка антилопа бе изостанала зад стадото, тъй като бе твърде изтощена, за да се движи с него. Айла се приведе напред и Уини увеличи скоростта си. Вълците заобиколиха стария мъжкар, пазейки се от копитата и рогата му. Айла се приближи, за да се опита да убие един вълк. Докато бъркаше за камъни в гънката на коженото си наметало, си избра един вълк. Щом трополящите копита на Уини намалиха разстоянието, тя хвърли един камък, а веднага след това и втори.
Мерникът и бе точен. Вълкът падна и отначало тя си помисли, че последващата бъркотия е резултат от нейния удар. После разбра истинската причина. Бебчо бе схванал хвърлянето на камъка като сигнал за преследване, но вълкът не го интересуваше при положение, че виждаше далеч по-възхитителната антилопа. Вълчата глутница отстъпи пред галопиращия кон с размахалата прашка жена и нецеленасоченото нападение на лъва. Но Бебчо все още не беше ловецът, който се стремеше да стане. Неговата атака не притежаваше силата и финеса на един напълно пораснал лъв. Само за миг тя оцени ситуацията. Не, Бебчо! Не е това животното, помисли си. После бързо се коригира. Разбира се, че беше избрал точно това животно, което трябваше. Бебчо се стремеше към смъртоносната захапка, висейки на бягащия мъжкар, на когото ужасният страх току-що бе придал нови сили.
Айла извади едно копие от товарния кош зад себе си. Уини реагира на подканите и и се втурна след старата сайга. Спринтът на антилопата бе краткотраен. Тя забавяше ход. Бързо носещият се кон намаляваше разстоянието. Айла насочи копието и когато доближи, удари, без да съзнава, че пищи просто от първична сила.
Накара коня да завие и в тръс се върна обратно, където откри младия пещерен лъв застанал над стария мъжкар. В този миг за пръв път той реши да обяви за своето необичайно умение. Въпреки че му липсваше гръмотевичността на възрастните мъжкари, триумфиращият рев на Бебчо бе многообещаващ. Уини даже се присви при звука.
Айла се плъзна от гърба на кобилата и успокояващо я потупа по врата.
— Всичко е наред, Уини. Това е само Бебчо.
Без да мисли, че лъвът може да протестира и би могъл да и нанесе сериозна рана, Айла го бутна настрани и се накани да изкорми антилопата, преди да я вземе обратно. Той отстъпи пред нейното влияние и пред нещо друго, което беше чисто нейно: нейната увереност в любовта и към него.