Реши да намери вълка и да го одере, вълчата кожа пазеше топло. На връщане се изненада, като видя, че Бебчо влачи антилопата, и разбра, че той възнамерява да я влачи чак до пещерата. Мъжката антилопа бе напълно пораснала, но не и Бебчо. Това даде възможност на Айла отново да оцени неговата сила и мощта, която тепърва щеше да придобие. Но ако той влачеше антилопата през целия път, кожата щеше да се развали. Антилопите сайга се срещаха навсякъде, като живееха в планините и равнините, макар че не бяха твърде многобройни. Досега тя не бе убивала антилопа сайга, а те за нея означаваха нещо по-специално. Антилопа сайга беше тотемът на Иза. Айла искаше да запази кожата.
Тя сигнализира „Стоп!“. Бебчо се поколеба само за миг, преди да освободи своята плячка, и загрижено вървя покрай шейната, за да я пази, по целия път обратно до пещерата. Той наблюдаваше с нещо повече от обичайния си интерес, докато тя отстраняваше козината и рогата. Щом му даде одраното тяло, той го помъкна в нишата в дъното на пещерата. След като се нахрани, той продължи да го пази, като заспа непосредствено до него. Айла бе удивена. Разбираше, че той защищава своята плячка. Изглежда той чувстваше, че в този звяр има нещо по-специално. Айла изпитваше същото, макар и по други причини. Вълните на възбудата все още я обливаха. Скоростта, гонитбата, ловът бяха вълнуващи, но което бе по-важно, тя бе открила нов начин за лов. С помощта на Уини, а сега и на Бебчо, тя можеше да ловува по всяко време, зиме и лете. Чувстваше се могъща, благодарна и уверена, че ще може да се грижи за своя Бебчо.
После без някаква разумна причина реши да провери Уини. Кобилата лежеше долу, съвършено спокойна въпреки близостта на пещерния лъв и повдигна глава при приближаването на Айла. Жената я потупа и сетне, усетила нужда от близостта и, легна до нея. Уини късо духна през ноздрите си, доволна, че жената е наблизо.
Без тежкия труд по изкопаването на ямите зимният лов с Уини и Бебчо се превърна в игра и забавление. Още, откакто бе започнала да се упражнява с прашката си, Айла обичаше лова. Всяка усвоена нова техника — проследяването, хвърлянето на два камъка един след друг, използването на ямата и копието — и носеше допълнително чувство за постижение. Но нищо не можеше да се сравни с чистото удоволствие от лова с коня и пещерния лъв. Те и двамата изглежда се забавляваха колкото нея. Докато Айла се приготвяше, Уини отхвърляше глава и танцуваше наоколо с насочени напред уши и вдигната опашка, а Бебчо влизаше и излизаше от пещерата и издаваше ниски ръмжения, предвкусвайки удоволствието. Тя се безпокоеше за времето само докато веднъж Уини не я върна в къщи през една заслепяваща виелица. Тримата обикновено потегляха малко след разсъмване. Ако забележеха рано плячката, често се връщаха в къщи преди обед. Обичайният им метод бе да преследват вероятната жертва, докато не застанат в изгодно положение. После Айла сигнализираше с прашката си и Бебчо, готов и нетърпелив, спринтираше напред. Уини усещаше подканата на Айла и се втурваше в галон след него. Младият пещерен лъв увисваше на гърба на паникьосаното животно, а зъбите и ноктите му, ако и да не докарваха смъртта, изцеждаха кръвта му, така че на галопиращия кон рядко бе нужно много време, за да скъси дистанцията. Щом наближаха животното, Айла го пробождаше с копието.
В началото не винаги успяваха. Понякога избраното животно бе твърде бързо и Бебчо падаше от него, не успял да се хване достатъчно добре. На Айла също и трябваше известно време да се научи да владее тежкото копие при пълен галоп. Тя много пъти пропускаше целта и нанасяше само повърхностен удар, а понякога пък Уини не се приближаваше достатъчно. Но дори когато не успееха, изживяването беше възбуждащо и винаги можеха да опитат отново.
С опита постиженията на всички се подобриха. Започнаха да разбират нуждите на Другите двама и техните способности и невероятното трио се превърна в ефикасен ловен отбор — толкова ефикасен, че когато Бебчо за пръв път успя да убие животно без ничия помощ, това мина почти незабелязано, като част от задружните усилия.
Препускайки в пълен галоп, Айла видя, че еленът залита. Той падна, преди тя да стигне до него. Уини забави ход, докато го отминаваха. Жената скочи и побягна назад, преди конят да успее да спре. Копието и бе вдигнато, готово да довърши работата, когато тя откри, че Бебчо се е справил сам. Тя се хвана на работа, за да приготви елена за отнасянето му до пещерата.
И тогава важността на случилото се я порази. Бебчо, колкото и да бе млад, вече бе ловуващ лъв! В Клана това би означавало да го признаят за възрастен. Точно както тя бе наречена Жената, която ловува, преди да стане жена, Бебчо беше достигнал положението на възрастен, преди да стигне полова зрялост. Трябва да му устроим церемониално празнуване, помисли тя. Но какъв ли вид церемония би могъл да има някакво значение за него? Сетне се усмихна.