Отвърза кошутата от шейната и постави рогозката от трева и прътовете в товарните кошове. Това беше негова плячка и той имаше право на нея. Отначало Бебчо не разбра. Той вървеше напред-назад между трупа и Айла. Сетне, щом Айла си тръгна, той захапа със зъби врата на животното и влачейки го под себе си, го мъкна по целия път чак до брега, по стръмната пътека и вътре в пещерата.
Тя не забеляза някаква разлика незабавно след този подвиг на Бебчо. Продължаваха за ловуват заедно, но все по-често преследването на Уини беше само упражнение и копието на Айла се оказваше ненужно. Ако искаше част от месото, си взимаше първа, ако искаше кожата, я одираше. Въпреки, че при дивите животни мъжкарят на стадото винаги взимаше първата и най-голяма част от плячката, Бебчо бе още млад. Той никога не бе гладувал, което си личеше от неговия увеличаващ се ръст, и бе привикнал да и се подчинява.
Но към пролетта Бебчо започна да напуска пещерата по-често и започна да обикаля самичък. Рядко отсъстваше за дълго, но екскурзиите му ставаха все по-чести. Веднъж се върна с окървавено ухо. Тя предположи, че е намерил други лъвове. Това я накара да осъзнае, че само тя вече не му е достатъчна. Той търсеше своята собствена порода. Почисти ухото му и той прекара деня, като я следваше толкоз отблизо, че и се пречкаше. През нощта се промъкна в леглото и и потърси двата и пръста, за да ги посмуче.
Скоро ще ни напусне, помисли тя, ще иска да има свое собствено стадо, лъвици, които да ловуват, и малки, които да управлява. Той се нуждае от своята собствена порода. Сети се за Иза. Ти си млада, имаш нужда от мъж за себе си. Някой от твоите хора. Намери своите хора; намери си стопанин, бе казала тя. Скоро щеше да стане пролет. Тогава ще си помисля за напускане, но сега е още рано. Бебчо щеше да стане огромен дори и за пещерен лъв. Той бе голям за неговата възраст, но не бе израснал напълно. Все още не би могъл да оцелее сам.
Пролетта следваше по петите тежките снеговалежи. Всички бяха ограничени от наводненията, най-вече Уини. Айла можеше да се изкатери до степите над пещерата, а Бебчо с лекота би могъл да скочи там, но склонът бе твърде стръмен за коня. Водите най-накрая спаднаха, брегът и купчината кости отново имаха променени очертания и Уини най-накрая можеше да слезе по пътечката до ливадата. Но тя бе раздразнителна.
Айла за пръв път забеляза нещо необичайно, когато Бебчо измяука от едно конско чифте. Жената бе удивена. Уини винаги се отнасяше търпеливо към младия лъв — някое друго захапване, за да го държи на мястото му, но не и ритник. Тя си помисли, че необичайното държание беше последица от наложеното и бездействие, но откакто бе станал по-голям, Бебчо бе склонен да стои настрани от нейното място в пещерата, чувствайки, че това е територия на Уини, и Айла се зачуди какво го е привлякло там. Отиде да види и долови силната миризма, която смътно осъзнаваше цялата сутрин. Уини стоеше с наведена глава, задните и крака бяха широко разтворени и опашката и бе вдигната наляво. Вагиналният и отвор беше набъбнал и пулсираше. Тя погледна Айла и изпищя. Разнообразните чувства, които връхлетяха Айла бързо едно след друго, я дърпаха в противоположни посоки. Първо изпита облекчение. Значи това ти е проблемът. Айла знаеше за циклите на разгонване при животните. При някои времето на чифтосване идваше по-начесто, но за тревопасните то обикновено идваше веднъж в годината. Това бе сезонът, когато мъжкарите често се биеха за правото да се чифтосат и единственото време, когато мъжките и женските се смесваха, дори при тези животни, които обикновено ловуваха отделно или пасяха в различни групи.
Сезонът на чифтосването беше един от тези мистериозни аспекти на животинското поведение, който я озадачаваше, също както и ежегодното падане на рогата на елените и порастването на нови и по-големи рога всяка година. Този род неща караха Креб да се оплаква, че тя задава твърде много въпроси, когато беше малка. Той не знаеше защо животните се чифтосват, въпреки че веднъж бе предположил, че е дошло време мъжкарите да покажат своето превъзходство над женските или може би, както при хората мъжките е трябвало да облекчат своите нужди.
Предната пролет Уини бе имала сезон за чифтосване, но макар тогава да чу един жребец да цвили в степите над пещерата, не бе готова за него. Този път обаче нуждата на младата кобила изглеждаше по-голяма. Айла не си спомняше такова подуване и писък. Уини се остави на потупването и прегръдките на младата жена, а после наведе глава и отново изпищя.