Препъна се но склона към ливадата и се изтъркаля надолу. Остана на място, като дишаше накъсано. Даже когато успокои дишането си, не помръдна. Не искаше да се движи. Не искаше да трупа, да опитва, да живее. Какъв смисъл имаше? Беше прокълната, нали така?
Защо не можах да умра тогава? Както се очакваше, че ще стане? Защо трябва да губя всичко, което обичам? Почувства топъл дъх и един стържещ език, който лижеше солта от бузата и и отвори очи, за да види огромен пещерен лъв.
— О, Бебчо! — изплака тя и протегна ръце. Той се просна на земята до нея и постави върху и тежката си предна лапа с прибрани нокти. Тя се претъркули, притисна косматия му врат и зарови лице в удължаващата му се грива.
Когато най-накрая се наплака и се опита да стане, почувства резултата от падането. Издрани ръце, обелени колене и лакти, натъртени хълбок и пищял, подпухнала дясна буза. Закуцука към пещерата. Докато обработваше драскотините и синявиците, и дойде отрезвяваща мисъл. Ами ако си бях счупила някоя кост? Както нямаше кой да помогне, това щеше да е по-лошо и от умирачка.
— Все пак не счупих нищо. Ако моят тотем иска да остана жива, може би си има причини. Може би духът на Пещерния лъв е изпратил Бебчо при мен, защото е знаел, че някой ден Уини ще си тръгне.
Бебчо също ще си тръгне. Не след дълго ще поиска да си намери другарка. И ще си намери, нищо че не е израснал в обикновено стадо. Той ще стане толкова голям, че ще може да защищава голяма територия. Пък е и добър ловец. Няма да седи гладен, докато си търси стадо или поне една лъвица.
Тя се усмихна криво. Можеш да си помислиш, че съм майка от Клана, която се тревожи дали като порасне, нейният син ще стане голям смел ловец. В края на краищата той не ми е син. Той е само лъв, един обикновен… Не, той не е обикновен пещерен лъв. Вече е толкова едър, колкото са някои възрастни лъвове и все още е неопитен ловец. Само че ще ме остави…
Дърк вече трябва да е голям. Ура също е пораснала. Ода ще тъгува, когато Ура си тръгне, за да се съеши с Дърк и да живее с клана на Брун… Не, той сега е кланът на Брод. Колко ли остава до следващото Събиране на клановете?
Пресегна се зад леглото към наръча белязани пръчки. Тя продължаваше да прави по една рязка всяка нощ. Беше и станало навик, ритуал. Развърза наръча, разстла рабошите на земята и се опита да преброи дните, откакто бе намерила долината. Нагласи пръстите си по резките, но те бяха твърде много, твърде много дни бяха минали. Имаше чувството, че резките някак си могат да се съберат и тя да разбере колко време е прекарала тук, но не знаеше как.
Беше тъй объркващо. После и хрумна, че няма нужда от пръчките. Можеше да се сети за годините, като преброи пролетите. Дърк беше роден през пролетта преди последното Събиране на Клановете. Следващата пролет навърши първата година от раждането му. Тя направи една черта в пръстта. Следващата пролет пък беше краят на годината на кърменето му и началото на годината на отбиването му — само дето той вече беше отбит. Тя направи трета черта.
Това беше, когато напуснах — преглътна тежко и примигна — и през това лято намерих долината и Уини. Следващата пролет намерих Бебчо. Четвърта черта. А тази пролет… Не искаше да си мисли за загубата на Уини като за начин да запомни годината, но тя бе факт. Направи пета черта.
Това са всички пръсти на едната ръка — вдигна нагоре лявата си ръка — ето на колко години е Дърк сега. Отвори палеца и показалеца на дясната си ръка — а толкова остават до следващото Събиране. Когато се върнат обратно, Ура ще бъде с тях, за Дърк. Разбира се, те още няма да са достатъчно големи, за да се съберат. Само като я погледнат, ще разберат, че тя е за Дърк. Чудя се дали той ме помни? Дали ще има спомените на Клана? Колко от него съм аз и колко е от Брод… от Клана?
Айла събра рабошите и забеляза повторяемостта на броя на резките между допълнителните чертички, които правеше, когато нейният дух воюваше и тя кървеше. Чий мъжки тотемен дух би могъл да воюва с моя тука? Даже тотемът ми да беше мишка, никога няма да забременея. Трябва мъж и неговият орган, за да се зачене едно бебе, така си мисля.
Уини! Дали това правеше онзи жребец? Дали той зачеваше бебе в теб? Може би някой път ще те видя в това стадо и ще разбера. О, Уини, това ще бъде чудесно.
Мисълта за Уини и жребеца я накара да потръпне. Дишането и леко се ускори. После си помисли за Брод и приятното усещане секна. Само че точно неговият орган бе заченал Дърк. Ако знаеше, че ще ми даде бебе, никога не би го направил. И Дърк ще има Ура. Тя също не е деформирана. Мисля, че Ура е зачената, когато онзи мъж от Другите е насилил Ода. Ура е точно за Дърк. Тя е частично Клан, частично онзи мъж от Другите. Мъж от Другите…