Айла не можеше да си намери място. Бебчо беше излязъл и тя изпитваше нужда от движение. Излезе и се разходи чак оттатък храсталака край потока. Отиде по-далеч, отколкото бе ходила по-рано пеша, макар да бе идвала дотук на гърба на Уини. Осъзна, че пак ще и се наложи да привикне с ходенето и с кошницата на гърба. В далечния край на долината тръгна край потока около края на стръмната урва там, където той завиваше на юг. Точно зад завоя потокът се завихряше около камъни, които биха могли да бъдат поставени нарочно, бяха разпределени равномерно сякаш за стъпване. Тук високата стена се превръщаше просто в стръмен склон. Покатери се по него и се загледа в степите на запад.
Между изтока и запада нямаше голяма разлика, като се изключи малко по-неравният терен и че тя съвсем не познаваше западната степ. Винаги бе знаела, че когато реши да напусне долината, ще тръгне на запад. Обърна се, пресече потока и тръгна по дългата долина към пещерата.
Когато пристигна, бе почти тъмно, а Бебчо още не се бе върнал. Огънят беше угаснал, а в пещерата беше студено и самотно. Сега сякаш бе по-празна, отколкото когато я направи свой дом. Запали огън, кипна малко вода и си направи чай, но нямаше мерак за готвене. Взе парче сушено месо и малко сушени череши и седна на леглото си. Отиде до мястото, където стоеше нейната стара товарна кошница и зарови по дъното и, докато не намери поясока, с който носеше Дърк. Сгъна го, натъпка го пред стомаха си и загледа огъня. Легна си и го уви около себе си.
Сънища смущаваха съня и. Сънува Дърк и Ура — пораснали и събрани. Сънува Уини на друго място с червеникавокафявия жребец. Веднъж се събуди потна от уплаха. Чак когато напълно се разсъни, разбра, че се е повторил нейният кошмар за тресящата се земя и ужаса. Защо го бе сънувала пак?
Стана и разръчка огъня, сетне си стопли чая и отпи. Бебчо още не се бе върнал. Вдигна поясока на Дърк и си припомни разказа на Ода за мъжа от Другите, който я бе насилил. Ода каза, че приличал на мен. Как ли ще изглежда един мъж като мене?
Айла се опита да си представи подобен мъж. Опита се да си припомни собствените си черти, както ги бе видяла отразени в локвата, но единственото, за което успя да се сети, бяха очертаващите лицето и коси. Тогава ги носеше дълги, без да бъдат сплетени на много плитки, за да не и се пречкат. Бяха жълти като козината на Уини, но с по-пищен, златист цвят.
Всеки път, щом помислеше за мъжко лице, виждаше Брод, злорадо озъбен. Не можеше да си представи лицето на мъж от Другите. Клепачите и натежаха и пак си легна. Сънува Уини и червеникавокафявия жребец. След това един мъж. Чертите му бяха размазани и в сянка. Само едно нещо се виждаше ясно. Имаше жълта коса.
15
— Прекрасно се справяш, Джондалар! Някой ден ще те направим речен мъж! — каза Карлоно. — При големите лодки няма голямо значение, ако пропуснеш едно загребване. Най-лошото, което можеш да направиш, е да излезеш от ритъм, защото не си единственият гребец. При малките лодки, както е тази, контролът е важен. Да не загребеш може да се окаже опасно, дори фатално. Винаги внимавай с реката и не забравяй никога колко непредвидима може да бъде. Тук е дълбока и изглежда спокойна. Но само потопи греблото и ще усетиш силата на течението и. Не е лесно да се пребориш с него, трябва доста да поработиш.
Карлоно продължи коментара си, докато двамата с Джондалар управляваха малката еднодръвка за двама близо до пристана на Рамудои. Джондалар го слушаше с едно ухо, защото се бе концентрирал преди всичко върху правилното гребане, така че управляваната от него лодка да плава, накъдето той иска, ала на равнището на мускулите си разбираше значението на думите.
— Може да си мислиш, че е по-лесно да плаваш надолу, защото не се бориш с течението, но точно там е проблемът. Когато гребеш срещу потока, трябва да внимаваш едновременно и за лодката, и за реката. Знаеш, че ако се отпуснеш, ще загубиш спечеленото досега. И можеш да видиш достатъчно рано всичко, което се задава, за да го избегнеш.
Като се спускаш надолу, е прекалено лесно да се размекнеш, да се умислиш за нещо и реката да те повлече. Насред реката има скали, чиито корени отиват по-дълбоко от нея.
Течението може да те запокити върху тях, преди да си разбрал, или пък някой подгизнал от вода дървен труп да те удари. „Никога не обръщай гръб на Майката.“ Това е правилото, което никога не трябва да забравяш. Тя е пълна с изненади. Точно си мислиш, че знаеш какво да очакваш и си я изучил като петте си пръста и тя ще направи нещо неочаквано.