По-възрастният седна и извади греблото си от водата. Огледа внимателно Джондалар и забеляза концентрацията му. Русата му коса бе сресана назад и завързана с ремък в основата на врата — една добра предпазна мярка. Беше облечен в дрехи на Рамудои, а те бяха пригодени за живота в близост до реката.
— Защо не се върнеш да ме оставиш на пристана, Джондалар? Мисля, че е време да опиташ сам. Има разлика, когато си насаме с реката.
— Мислиш ли, че съм готов?
— За човек, който не е роден край реката, се учиш бързо.
На Джондалар му се искаше да се изпробва самичък на реката. Момчетата Рамудои обикновено имаха собствени еднодръвки, преди да са станали мъже. Той самият много отдавна се бе изявил сред Зеландонии. Когато не бе много по-голям от Дарво и нито бе изучил занаята си, нито бе израснал напълно, бе убил първата си сърна. Сега хвърляше копието по-силно и по-далеч от повечето мъже, но макар и да можеше да ловува в равнините, тук не се усещаше съвсем равностоен. Никой речен мъж не можеше да се назове мъж, докато не убиеше с харпун някоя от огромните есетри, както и никой Шамудои преди да улови в планините първата си дива антилопа.
Бе решил, че няма да се свърже със Серенио, преди да си докаже, че може да бъде и Шамудои, и Рамудои. Доландо се бе опитал да го убеди, че не е необходимо да прави което и да било от двете преди обвързването, никой не го подлагаше на съмнение. Ако някой имаше нужда от доказателства, стигаше и ловът на носорога. Джондалар бе научил, че никой друг преди това не е убивал носорог. Шарамудои обикновено не ловуваха в равнините.
Джондалар не се опитваше да си обясни защо чувства, че трябва да бъде по-добър от всеки друг, въпреки че никога по-рано не се бе усещал задължен да надмине по ловно умение останалите мъже. Големият му интерес и единственото умение, в което винаги бе искал да блести, беше обработката на кремъка. Пък и настройката му не беше състезателна. Получаваше задоволство от усъвършенстването на техниките си. По-късно Шамуд говори с Доландо и му каза, че високият Зеландонии трябва да приема нещата по свой собствен начин.
Двамата със Серенио живееха заедно от толкова отдавна, че той чувстваше, че трябва да узакони връзката си. Тя му беше почти като стопанка. Повечето хора мислеха за тях като за обвързани. Джондалар се отнасяше към нея с разбиране и привързаност, а за Дарво той беше мъжът на огнището. Но след вечерта, когато Толи и Шамио бяха попарени, все се случваше нещо да попречи и никога нямаше точно нужното настроение. С нея бе лесно да влезе в същия ритъм. Има ли някакво значение, питаше се той.
Серенио не го ръчкаше — тя все още не предявяваше никакви изисквания към него — и поддържаше своята защитна дистанция. Напоследък обаче бе забелязал, че тя го следи с особено напрегнат поглед, който идваше от дълбините на душата и. Той винаги се смущаваше и се извръщаше пръв. Реши да си постави целта да докаже, че може да бъде истински Шарамудои и остави намеренията му да станат известни. Някои го възприеха като обявяване на Обещание, макар че не бе устроен празник на Обещанието.
— Този път не отивай много далеч — рече Карлоно на излизане от малкия съд. — Остави си време да привикнеш да я управляваш сам.
— Все пак ще взема харпуна. Нищо няма да ми стане, ако се поупражнявам да го хвърлям — каза Джондалар и се протегна към оръжието, което лежеше на пристана. Постави дългия прът на дъното на кануто между седалките, нави въжето близо до него, постави костения връх в прикрепения отстрани държач и го завърза. Работното острие на харпуна с неговия остър връх и насочени назад шипове не бе инструмент, дето да го оставиш ей така в лодката. Ако се случеше нещо лошо, щеше да бъде също тъй трудно да се извади от човек, както и да се извади от риба — без да се взема предвид колко трудно се обработваше костта с каменни инструменти. Преобърнатите еднодръвки рядко потъваха, но това не се отнасяше за не закрепените оръжия.
Докато Карлоно държеше лодката, Джондалар се настани на задната седалка. Щом привърза харпуна, той вдигна двойното гребло и се оттласна. Без тежестта на втори човек отпред малкият съд газеше по-малко във водата и бе по-труден за управляване. След известен период на нагаждане към промяната на плаваемостта той се плъзна бързо надолу по течението, пуснал греблото като рул от едната страна близо до кърмата. Сетне реши да гребе нагоре. Щеше да му е по-лесно да се бори с течението, докато е още свеж, а после щеше да се остави то да го отнесе обратно.