Е, тогава Карлоно. Няма ли да дойде да ме потърси? Видя ме, че отивам нагоре с лодката. И Джондалар замръзна по друга причина. Лодката! Тя отплава. Ако намерят празната лодка, ще си помислят, че съм се удавил. Защо да ме търсят, ако си мислят, че съм се удавил? Високият мъж пак се развъртя. Той подскачаше, удряше ръцете си, бягаше на място, но не преставаше да трепери, а вече започваше да се уморява. Студът му пречеше да мисли, но бе ясно, че не можеше да продължава така да подскача.
Той се строполи задъхан на земята и се сви на топка, опитвайки се да запази топлината на тялото си, но зъбите му тракаха и цялото му тяло се тресеше. Пак чу шума, този път по-близо, но не си даде труд да види от какво е. Сетне нещо се изпречи пред погледа му: два крака — два боси, мръсни човешки крака.
Погледна стреснато нагоре и от изненада почти спря да трепери. На една ръка разстояние пред него стоеше едно дете с две големи кафяви очи, които го гледаха изпод надвисналите надочни дъги. Плоскоглавец, помисли Джондалар. Млад плоскоглавец.
Изпадна в трескаво удивление и почти очакваше младото животно да се хвърли към храсталака, след като вече бе забелязано. Младокът не помръдна. Той стоеше спокойно и след няколко мига на взаимно изучаване, направи подканващи жестове. Или поне, колкото и невероятно да изглеждаше, Джондалар остана с впечатлението, че жестовете са подканващи. Плоскоглавецът направи пак същото движение и внимателно отстъпи назад.
Какво ли може да иска? Дали иска да тръгна с него? Когато младокът направи пак същото движение, Джондалар пристъпи към него, сигурен, че създанието ще побегне. Но детето отстъпи само една крачка и пак му махна. Джондалар започна да го следва — отначало бавно, после с по-бърза крачка, все още треперейки, но заинтригуван.
След малко младокът се промуши през завесата от храсти, зад която се показа горска поляна. Насред поляната гореше малък, почти бездимен огън. Една женска погледна стреснато и уплашено се дръпна встрани, когато Джондалар се насочи към игривата топлинка. Той с благодарност клекна пред нея. С някаква отдалечена част от съзнанието си долавяше, че младият плоскоглавец и женската размахват ръце и издават гърлени звуци. Имаше впечатлението, че разговарят, но бе много по-загрижен как да се стопли и му се искаше да има кожа или наметало.
Не обърна внимание, че жената изчезна някъде зад него и бе напълно изненадан, когато усети върху раменете му да пада една кожа. За миг, преди тя да склони глава и да се измъкне встрани, мярна едни тъмнокафяви очи и усети, че тя се страхува от него.
Макар и мокра, меката дреха от кожа на дива антилопа, която носеше, запазваше донякъде своята способност да задържа топлината и заедно с огъня и кожената наметка успя накрая да затопли Джондалар достатъчно, та да престане да трепери. Едва тогава той разбра къде се намира. Велика Майко! Това беше бивак на плоскоглавци. Бе протегнал ръцете си към огъня, ала щом осъзна какво означава това, ги дръпна като опарени. Огън! Те използват огън? Протегна колебливо ръка към пламъка, сякаш не можеше да повярва на очите си и трябваше да получи потвърждение от другите си сетива. Сетне забеляза кожата, с която бе наметнат. Попипа края и и го разтърка между палеца и показалеца. Вълк, прецени, и то добре обработен. Мека е, вътрешната страна е изумително мека. Съмнявам се, че Шарамудои могат да я обработят много по-добре. Кожата не изглеждаше изрязана в някаква определена форма. Беше просто цяла кожа, одрана от голям вълк. Топлината най-после се просмука дълбоко в него и той се изправи и обърна гръб на огъня. Видя, че младият мъжкар го наблюдава. Не бе сигурен откъде знае, че младият е мъжкар. С тази кожа, която бе усукана около него и завързана с дълъг ремък, това не личеше. Макар и предпазлив, неговият прям поглед не издаваше страха на женската. Джондалар си спомни, че Лосадунаи бяха казали, че женските плоскоглавци не се бият. Те просто се подчиняват, така че няма никакво удоволствие. Защо някой ще иска женски плоскоглавец?
Като продължи да оглежда мъжкия плоскоглавец, Джондалар реши, че той не е толкова млад и вече не е дете. Ниският ръст лъжеше, но мускулестото му тяло показваше сила и като се вгледа по-внимателно, видя кафеникавия мъх на поникваща брада.
Младият мъжкар изръмжа и женската бързо изприпка към малка купчинка дърва и донесе няколко до огъня. Досега Джондалар не бе виждал женски плоскоглавец толкова отблизо. Обърна глава към нея. По-стара е, може би е майка на младия, Помисли. Изглеждаше, че се чувства неудобно и не желае да я гледат. Отстъпи заднешком с наведена глава и щом стигна края на малката поляна, продължи да се отмества от погледа му. Не личеше това да е нарочно, но преди да се усети, беше извил главата си почти право назад. Само за миг отмести очи и щом пак погледна обратно, тя се бе скрила толкоз добре, че отначало не можа да я различи. Ако не знаеше, че е там, изобщо не би я видял.