Тя е изплашена. Учуден съм, че не избяга, а донесе дърва, щом той и каза.
Той и каза! Как би могъл да и каже? Плоскоглавците не говорят, той не би могъл да и каже да донесе дърва. Студът трябва да ми е замаял главата. Не мога да мисля ясно.
При всичките си уговорки Джондалар не успя да преодолее чувството, че младият мъжкар наистина е казал на женската да донесе дърва. По някакъв начин той и го бе наредил. Насочи вниманието си към мъжкия и доби отчетливото усещане за враждебност. Не знаеше какво се е променило, но усети, че младият не харесва това, че той бе наблюдавал женската. Беше убеден, че би попаднал в голяма беда, ако само тръгнеше към нея. Не е твърде разумно да обръщаш много внимание на женски плоскоглавци реши той, поне не когато наблизо има мъжкари, независимо дали са възрастни.
Когато Джондалар остана неподвижен и престана да гледа женската, напрежението спадна. Но стоейки лице в лице с плоскоглавеца, той усети, че и двамата се преценяват един друг, и, което бе по-смущаващо, че един срещу друг стоят двама мъже. Да, наистина този мъж не приличаше на никой друг. Хората, които бе срещал при всичките си пътешествия, бяха определено човеци. Говореха различни езици, имаха различни обичаи, живееха в различни убежища, но бяха човеци.
Тоя тук се различаваше, но дали беше животно? Бе много по-нисък и по-набит, но босите му стъпала не се различаваха от Джондаларовите. Бе малко кривокрак, но вървеше изправен като всеки мъж. Имаше повече косми от обикновено, особено по ръцете и раменете, но не би могъл да ги нарече козина. Познаваше някои също тъй космати мъже. Гръдният кош на плоскоглавеца беше дълбок и мускулест, така че бе по-добре да не се залавяш с него, колкото и да бе млад. Само че дори възрастните мъжкари, които бе видял, въпреки ужасяващата им мускулатура, все пак имаха човешка стойка. Лицето и главата бяха различни. Но колко различни? Веждите му са надвиснали, челото му не се вдига нагоре, а е по-скосено назад, но главата му е голяма. Къс врат, няма брадичка, а по-скоро издадена челюст, и голям гърбав нос. Това лице е човешко, не като някое от тези, които познавам, но изглежда човешко. И те използват огън.
Но те не говорят, а всички хора говорят. Чудя се дали общуват по някакъв начин? Велика Дони! Че той общува дори с мен! Откъде знаеше, че имам нужда от огън? И защо един плоскоглавец ще помага на човек? Джондалар бе объркан, ала младият плоскоглавец вероятно бе спасил живота му.
Младият мъжкар изглежда стигна до някакво решение. Той рязко направи същото движение, с което бе привикал Джондалар до огъня, а после излезе от поляната натам, откъдето бяха дошли. Изглежда очакваше човекът да го последва и Джондалар наистина тръгна след него, доволен, че макар и да напуска огъня с все още влажните си дрехи, вълчата кожа е на раменете му. Като наближиха реката, плоскоглавецът хукна напред, издавайки пронизителни силни звуци и размахвайки ръце. Някакво малко животинче офейка, но част от есетрата беше изядена. Явно бе, че колкото и да е голяма, ако се остави без надзор, есетрата няма да оцелее за дълго.
Гневът на младия мъжкар към хищника даде на Джондалар внезапно прозрение. Дали пък плоскоглавецът не му бе помогнал заради рибата? Дали не искаше малко риба?
Плоскоглавецът бръкна в гънката на увитата около него кожа, извади една кремъчна пластина с остър ръб и махна към есетрата, сякаш я разрязва.
После направи няколко жеста, показващи, че част от рибата е за него и част за високия мъж, и зачака. Беше толкова явно. Джондалар не се съмняваше, че младокът иска дял от рибата. В мозъка му се завихри поток от въпроси.
Откъде плоскоглавецът е взел инструмента? Добре би било да може да го погледне по-отблизо, ала и така знаеше, че той не е фин като неговите собствени — беше направен от по-дебел отломък, а не от тънка люспа — но въпреки това беше съвсем работоспособен остър нож. Беше направен от някого, измайсторен нарочно. Освен оръдието го безпокояха и други въпроси. Младокът не бе проговорил, но със сигурност бе изразил желанията си. Джондалар се зачуди дали би могъл да изрази своите собствени желания толкова открито и с такава лекота.