Сутринта след като Уини си тръгна, тя се събуди, намери Бебчо да спи край нея с тялото на едно петнисто еленче-годиначе и взе решение. Щеше да напусне, нямаше никакви колебания, но не това лято. Младият лъв щеше да има нужда от нея. Бе твърде млад, за да бъде оставен сам. Нито едно диво стадо не би го приело. Водачът на стадото щеше да го убие. Докато не станеше достатъчно голям, за да се съеши и да образува свое собствено стадо, щеше да се нуждае от сигурността на нейната пещера не по-малко от самата нея.
Иза и бе казала да потърси своите, да си намери стопанин и тя някой ден ще продължи издирванията си. Сега обаче се почувства облекчена, че все още не се налага да се откаже от свободата са заради компанията на хора с непознати навици. Макар да не искаше да си го признае, тя имаше и по-дълбоко скрита причина. Не искаше да тръгне, докато не се увери, че Уини няма да се върне. Конят отчаяно и липсваше. Уини беше с нея от самото начало и Айла я обичаше.
— Ставай, мързел такъв — каза Айла. — Хайде да се поразходим и да видим дали ще намерим нещо за хващане. Миналата нощ не си излизал — тя подбутна лъва, излезе от пещерата и му даде знак да я последва. Той вдигна глава и отвори уста в мощна прозявка, която изложи на показ острите му зъби, сетне стана и затепа с нежелание след Айла. Бебчо не беше по-гладен от нея и би предпочел да подремне.
Предния ден бе събирала лечебни растения — работа, която и доставяше удоволствие и я изпълваше с приятни асоциации. През ранните и години с Клана събирането на лекарства с Иза и даваше възможност да се измъкне от вечно следящите я очи, които тъй бързо изразяваха неодобрението си от неподходящите и действия. То и даваше възможност да си поеме дъх и да следва естествените си склонности. По-късно бе събирала растенията заради радостта от изучаването на уменията, нужни на една знахарка, и знанието вече бе станало част от собствената и натура.
За нея лечебните свойства се асоциираха така тясно със съответните растения, че тя различаваше билките както по употребата, така и по външния вид. Стиските камшиче, които висяха надолу с цветовете в топлата тъмна пещера, бяха хем настойка от сушени цветове и листа за лекуване на натъртвания и увреждания на вътрешните органи, хем високи стройни многогодишни растения с назъбени листа и малки жълти цветчета, растящи на заострените бодли.
Проснатите на плетените стойки за сушене листа на подбела или бялото копито, които отговаряха на името си, носеха облекчение на астмата, когато се вдишаше пушекът на горящите сушени листа, лекарство за кашлица — заедно с други съставки в чая, и прекрасна подправка за храната. Когато видеше големите мъхести листа на зарасличето, които заедно с корените се сушаха отвън на слънце, на ум и идваше зарастването на кости и рани, а ярките невени бяха лек за открити рани, язви и напукване на кожата. Лайката помагаше на храносмилането и беше нежна промивка за рани, а листенцата на цветовете на дивата роза, плаващи на слънце в една купа вода, представляваха ароматно кръвоспиращо за външна употреба.
Тя ги събираше, за да подмени с нов материал билките, които не бе използвала. Макар да имаше много малка нужда от цялата аптека, която поддържаше, това и доставяше удоволствие и пазеше уменията и свежи. Но при пръснатите навсякъде листа, цветове, корени и кори, в различен стадий на приготовление нямаше смисъл да събира повече — за тях просто нямаше място. Сега нямаше какво да прави и изпитваше досада.
Слезе на брега и тръгна край издадената стена и храсталака, който ограждаше потока, а огромният пещерен лъв меко стъпваше до нея, като поръмжаваше бнга, бнга. Както Айла бе научила, това бе нормалният му глас, с който той разговаряше. Другите лъвове също издаваха подобни звуци, но всеки се различаваше от останалите и тя можеше да различи гласа на Бебчо отдалеч, също както можеше да различи рева му. Той започваше дълбоко в гърдите му с поредица изръмжавания и после нарастваше до звучна басова гръмотевица, от която, ако се случеше да бъде твърде наблизо, ушите и звъннаха.
Когато стигна големия валчест камък, който бе обичайното и място за почивка, тя спря, В този момент не бе истински заинтересувана от лова, но не знаеше какво и се иска да прави. Бебчо се потърка в нея, опитвайки се да привлече вниманието и. Тя го зачеса край ушите и дълбоко в гривата. Козината му беше мъничко по-тъмна, отколкото през зимата, макар че все пак оставаше бежова, докато гривата му бе израсла с риж, тъмен ръждивокафяв цвят, твърде близък до цвета на червената охра. Той повдигна глава, за да може тя да стигне под брадичката му, издавайки ниско вибриращо ръмжене от задоволство. Тя се протегна да го почеше от другата страна и се взря в него с подновено внимание. Гърбът му стигаше точно до под рамото и. Беше висок вече почти колкото Уини, но много по-масивен. Не беше забелязала колко едър е станал.