— Преди няколко дни, — рече Тонолан, сваляйки самара си.
— Закъснели сте с пресичането. Фьонът може да духне всеки миг.
— Фьонът? — попита Тонолан.
— Пролетният вятър. Топъл и сух, от юг. Духа тъй силно, че изкоренява дърветата и чупи клоните им. След няколко дни всичко това ще изчезне и ще разпъпи — обясни Ладуни, като махна широко с ръка, за да покаже снега. — Ако те свари на ледника, може да е гибелно. Ледът се топи ужасно бързо, отварят се пукнатини. Снежните мостове и корнизи пропадат под краката ти, по леда потичат потоци, дори реки.
— И винаги докарва малезите — добави една млада жена, подхващайки нишката на Ладуновите думи.
— Малезите? — отправи към нея въпроса си Тонолан.
— Зли духове, които летят с вятъра. Те правят всекиго раздразнителен. Хора, които никога не се бият, започват да се карат. Щастливи хора плачат през цялото време. Духовете могат да те поболеят или, ако вече си болен, могат да те накарат да искаш да умреш. Ако знаеш какво да очакваш, помага, ала тогава всеки е в лошо настроение.
— Къде си се научила така добре да говориш зеландонски? — попита Тонолан и се усмихна одобрително на привлекателната млада жена.
Тя отвърна на погледа му също тъй прямо, но вместо да отговори, погледна към Ладуни.
— Тонолан от Зеландонии, това е Филона от Лосадунаи и дъщеря на сърцето ми — каза Ладуни, като веднага схвана неизказаната молба за официално представяне. Така Тонолан разбираше, че тя има добро мнение за себе си и не разговаря с непознати без съответното представяне, дори и да са красиви вълнуващи чужденци на Пътешествие.
Тонолан протегна ръце в официалния поздравителен жест с оценяващ и одобрителен поглед. Тя се поколеба за миг, сякаш размисляше, и сетне постави ръцете си в неговите. Той я придърпа по-близо.
— Филония от Лосадунаи, Тонолан от Зеландонии е честит, че Великата майка земя е благоволила да му даде дара на твоето присъствие — рече той с многозначителна усмивка.
Филония леко се изчерви от смелия намек, защото знаеше, че той прави алюзия за Дара на Майката, въпреки че думите бяха също тъй официални, както изглеждаше жестът му. Докосването му я накара да изпита тръпка на възбуда, а в очите му гореше подканяща искра.
— Сега ми кажи — продължи Тонолан, — къде научи зеландонски.
— Братовчед ми и аз пресякохме ледника при нашето Пътешествие и живяхме известно време с една Пещера на Зеландонии. Ладуни вече ни бе понаучил малко — той често говори с нас на твоя език, за да не го забрави. Веднъж на няколко години той пресича, за да търгува. Искаше да науча повече.
Тонолан все още държеше ръцете и и се усмихваше.
— Жените не правят често дълги и опасни Пътешествия. — Ами ако Дони те беше благословила?
— Не беше чак толкоз дълго — каза тя, поласкана от очевидното му възхищение. — Щях да разбера достатъчно рано, за да се върна обратно.
— Това Пътешествие е било толкова дълго, колкото го правят много мъже — настоя той.
Джондалар, който следеше диалога им, се обърна към Ладуни.
— Той пак го направи — каза с усмивка. — Брат ми никога не пропуска да открие най-привлекателната жена наоколо и да я омагьоса за първите три сърцетупа. Ладуни се изхили.
— Филония още е млада. Нейният Обряд на Първите удоволствия беше едва лани, но оттогава имаше достатъчно обожатели, за да се главозамае. Ех, да бях отново млад и непривикнал на Дара на Удоволствието от Великата майка земя. Не че не му се наслаждавам вече, но съм навикнал с моята другарка и нямам същото желание да търся често нови вълнения.
Той се обърна към високия рус мъж.
— Ние сме само ловна група и нямаме много жени с нас, но ти няма да имаш никакви проблеми да намериш някоя от нашите благословени от Дюна, която да пожелае да сподели Дара. Ако никоя не те устройва, имаме голяма Пещера и посетителите винаги са причина за празник в чест на Майката.
— Опасявам се, че няма да дойдем с теб при твоята Пещера. Ние едва сме тръгнали. Тонолан иска да направим дълго Пътешествие и няма търпение да потеглим. Може би на връщане, ако ни дадеш упътвания.
— Съжалявам, че няма да ни посетите. Напоследък не сме имали много посетители. Колко далеч смятате да стигнете?
— Тонолан говори да следваме Донау чак до края. Но всеки приказва за голямо Пътешествие, когато започва. Кой може да каже?
— Мислех, че зеландонците живеят близо до Великата вода. Поне когато правих моето Пътешествие, беше така. Пътувах дълго на запад и после на юг. Ти не рече ли, че току що сте тръгнали?