Той стана и тръгна към входа, сетне се обърна и се върна.
— Серенио, защо не мога да се влюбя? Другите мъже се влюбват, какво ми има на мен? — погледна я с такова терзание, че тя изпита болка заради него, обикна го още повече и и се прииска да има някакъв начин да го накара да я обича.
— Не зная, Джондалар. Може би не си намерил подходяща жена. Може би Майката ти е отредила нещо специално. Тя не прави мнозина като теб. Ти наистина си повече, отколкото могат да понесат повечето жени. Ако цялата ти любов се съсредоточи върху някоя жена, тя ще я смаже, освен, ако Майката я е надарила колкото теб. Даже и да ме обичаше, не съм сигурна дали бих могла да живея с твоята любов. Ако ти обикнеш някоя жена толкова, колкото обичаш брат си, тя ще трябва да е много силна.
— Не мога да се влюбя, но ако успея, никоя жена няма да го понесе — засмя се той с горчивина и суха ирония. — Пази се от даровете на Майката.
Очите му, тъмновиолетови на червеникавия отблясък на огъня, се изпълниха с мрачно предчувствие.
— Какво искаш да кажеш с това, „ако обикнеш някоя жена толкова, колкото обичаш брат си“? Ако никоя жена не е достатъчно силна, за да „понесе“ моята любов, да не мислиш, че имам нужда от мъж?
Серенио се усмихна, сетне се изкикоти.
— Нямах предвид, че обичаш брат си като жена. Ти не си като Шамуд — с тялото на единия пол и наклонностите на другия. Досега щеше да си го разбрал, щеше да си потърсил влечението си и също като Шамуд щеше да си намерил любов там. Не — каза тя и усети, че се изчервява от мисълта за това, — ти твърде много обичаш женското тяло. Но ти обичаш брат си повече, отколкото си обичал която и да е жена. Затова те исках толкова много тази нощ. Ти ще си тръгнеш, когато той тръгне, и аз вече няма да те видя.
В мига, в който тя го каза, той разбра, че е права. Няма значение какво беше решил, щом настъпеше моментът, щеше да потегли с Тонолан.
— Откъде знаеше, Серенио? Аз не знаех. Като идвах насам, си мислех, че ще се свържа с теб и ако не мога да те взема със себе си, ще уседна като Шарамудои.
— Мисля, че всеки знае, че ще го последваш където и да отиде. Шамуд казва, че съдбата ти е такава.
Любопитството на Джондалар към Шамуд никога не бе задоволено. Той импулсивно попита:
— Кажи ми, Шамуд мъж ли е или жена? Тя го изгледа продължително.
— Наистина ли искаш да знаеш? Той размисли.
— Не, не мисля, че има значение. Шамуд не искаше да ми каже — може би тайната е важна за Шамуд.
В последвалото мълчание Джондалар се вглеждаше в Серенио, искайки да я запомня такава, каквато беше в този момент. Косата и бе все още влажна и в безпорядък, но тя се бе затоплила и бе отметнала повечето от кожите.
— Ами ти, Серенио? Ти какво ще правиш?
— Аз те обичам, Джондалар — това беше проста констатация. — Няма да ми е лесно да привърша с теб, но ти ми даде нещо. Аз се боях да обичам. Аз загубих толкова много любови, че отблъсквах всички любовни чувства настрани. Знаех, че ще те загубя, Джондалар, но все пак те обичах. Сега знам, че отново мога да обичам и че ако загубя човека, това не отнема любовта, която е съществувала. Ти ми даде това. И може би още нещо — мистерията на жената се появи в усмивката и. — Може би скоро в моя живот ще дойде някой, когото ще мога да обичам. Малко е рано, за да съм сигурна, мисля, че Майката ме е благословила. Мислех, че след последното дете, което загубих, това вече не е възможно. Много години Тя не ме беше благославяла. Може да бъде дете твоя дух. Ще знам, ако бебето има твоите очи.
Познатите бръчки набраздиха челото му.
— Серенио, тогава аз трябва да остана. Ти нямаш мъж при огнището, който да осигурява теб и детето — рече той.
— Не се тревожи, Джондалар. Никоя майка и нейното дете не са били лишени от грижи. Мудо е казала, че всички, които тя е благословила, трябва да бъдат подпомагани. Затова Тя е направила мъжете, да носят на майките даровете на Великата земя майка. Пещерата ще се погрижи, както се грижи за всички нейни деца. Ти трябва да следваш съдбата си и аз ще следвам моята. Няма да те забравя и ако имам дете от твоя дух, ще мисля за теб, също както помня мъжа, когото обичах, когато се роди Дарво.